Друг жизнен стандарт, а не сила в Северен Кавказ
/ брой: 21
Стефан Асенов
Московското летище Домодедово отново ни показа безумието на насилието и грозното лице на смъртта.
На незабавно свикано съвещание от президента Медведев с участието на федералния генерален прокурор, шефа на следствения комитет и министъра на транспорта е разпоредено незабавното въвеждане на извънреден режим на летищата, гарите и на големите транспортни възли.
Това е поредният атентат и поредната човешка трагедия. Преди по-малко от година, през март 2010 г., две жени (черни вдовици) се самовзривиха в московското метро и "взеха" със себе си 40 невинни жертви, а над 80 бяха ранени.
Спомняме си и предните трагедии: Беслан, московския театър, взривяването на влаковите линии, на жилищните блокове и т.н.
Ако приемем, че тандемът Путин-Медведев се справя добре и по свой специфичен начин с външната политика на страната (рестартирането на отношенията със САЩ, подписването на новия договор за съкращаване на оръжията СТАРТ и т. н.), с геополитическите й интереси (основно енергийни, като според някои анализатори те замениха многомилионните армии и танкове от студената война с енергийни похвати), също така и с вътрешнополитическите си опоненти (било с т. нар. олигарси или опитващите да надигнат глава различни партии и граждански сдружения), то те се провалиха със севернокавказкия проблем. Разбира се, дори и да не се докаже, че атентатът е дело на севернокавказки самоубийци.
Двете войни в Чечня не постигнаха целта си, в това число и обявеният й край. А и проруското правителство, което сега е на власт, също не се справя.
Очевидно силовите методи имат смисъл само до един момент. След това идват на дневен ред икономическите реформи, федералните програми за възстановяване на разрушенията, здравеопазването, социалните политики. Всичко това минава през вдигането на стандарта на същите тези хора, които живеят на териториите, на които доскоро се е водило война. Става дума и за тяхното образоване и възпитаване в дух на патриотичност. Ако всичко това се направи, руската федерация и чеченският народ след няколко поколения, когато зараснат раните, имат шанса отново да се нарекат братя.
Доказателството, че всичко това може реално да се случи, е примерът на Великобритания, която след години война успя да се справи с проблема в Северна Ирландия.
Назаем от stefanasenov.blog.bg