Другото в мен
/ брой: 94
Нека си споделим нещо. Ползотворна футболна седмица мина. ЦСКА е на финал, ама не като клуб. Тръгнаха страхотни спортни инициативи. Изобщо кеф. По принцип хората имат различни хобита. Всяко носи позитивите си. Зарежда. Събужда онова чувство на задоволство, когато се отдаваш на любимото си нещо. А, когато то е спорт, тогава е още по-различно. Тогава е живот въпреки ежедневието. Така там, на стадиона, или в залата, всеки път се ражда „другото в мен”. Във вас. Във всеки. Онова, заради което билетът никога не е скъп.
И никога не е пречка. Онова, заради което в почивния си ден ти си на трибуните, а семейството ти вкъщи. България видя какво е ЦСКА. ЦСКА видя какво е България. Това е важното. То е за хората.
„Другото в мен” го е имало, има го и ще го има. И у вас също. То не се обяснява. То се живее. Заради него е всичко. Ще говорим още за „другото в мен”, респективно в нас. Което те поддържа жив, което ти дава смисъл. Много пъти сте чели тук, че единствено и само спортът може да ти даде всичко, изброено по-горе. И пак ще четете. Защото е точно така.
„Другото в мен” може да спре децата ни от ужасяващите последствия на улицата. Онзи ден две 8-годишни момчета и две момичета на 9- и 10-годишна възраст нанесоха побой на пенсионер и го ограбиха в Люлин! Ударили го с тъп предмет по главата, и го ритали, докато е лежал на земята! А са деца! Това е реалността. Нека дадем на децата на Територията от маята на „другото в мен”. Иначе няма спасение. Нищо няма да има смисъл, ако нашите наследници не го разбират. Ако не го живеят.
Преди два дни запалиха олимпийския огън. 12 хиляди факлоносци ще участват в пренасянето му през 329 населени места по света. Това е спортът. Затова у нас трябва не да съхраним, каквото е останало от него, а да му влеем сила. Има много причини да не искаме това или онова от всичко, което ни предлага властта. Но никой няма да скочи, ако у нас има могъщ спорт.
Нещо свежо и истинско дойде от Хасково. Григор Димитров призна, че Монако е просто база за него, а той си обича родния град. При това момче има много от „другото в мен”. Той го разбира. Изпитва удоволствие от него. И го предава на останалите. Един българин има чуждестранни фенове. За всяка друга професия това е трудно постижимо, но не и за спорта. Не и за Спортистите. Да не говорим за политиците. Там е невъзможно. А вътре в много от тях има по нещо от „другото в мен”. Има го, и съм го виждал. Ама повечето го крият. Все едно не е редно. Напротив, господа и другари – редно е и е нормално. Извадете го от себе си. По-истински ще изглеждате, повярвайте. За спорт няма кой да ви съди. Няма да се намери такъв. Нищо, че може да не съвпаднат отборите. Няма как всички да сме от един. А и не е нужно.
Ето сега има възможност за рестарт на футбола, на състезанието по неговия смисъл. Не пречете! Помогнете! Не е късно. Никога не е, стига да има желание. Хората това ще запомнят. А на тях това и им трябва. Защото иначе те живеят въпреки Системата. Напук на нея.
Едно е ясно. „Другото в мен” няма да се изхаби. Няма да залинее. Нито глад, нито жажда, нито каквато и да е естествена нужда ще го преборят. Ах, ако се сети някой политик да канализира тази духовна енергия и да я отприщи. Само да се сети...