13 Април 2021вторник13:51 ч.

Дуелът на титаните

Мартин Обри и Франсоа Оланд премериха сили във втория тур от първичните избори на социалистите

/ брой: 136

автор:Калина Йотова

visibility 1816

Във Франция изборната неделя на 16 октомври премина под знака на една оспорвана битка между равни. Бившият лидер на френските социалисти Франсоа Оланд и настоящият председател на партията Мартин Обри премериха сили на втория тур на първичните избори, които станаха централна тема на разговорите дори сред управляващата партия Съюз за народно движение и самия президент Никола Саркози. Цяла Франция следеше трескаво дневния ред на дебатите, нюансите на всяко изказване и потенциала на съответните предложения. В дуела на титаните решаващ глас имаха французите - включително онези, които не са членове или симпатизанти на соцпартията. В неделя всеки глас беше от значение. Не само заради легитимността на този отворен избор, който доказа своята сила и ефикасност още на първия тур, когато събра около 2,5 милиона гласоподаватели.
Приликите между Оланд и Обри не се изчерпват с висините на политическото лидерство. Двамата произхождат от социалистическото семейство на т.нар. делористи, завършили са елитното Национално училище по администрация (ENA) и са единодушни, че имат общ съперник - Никола Саркози. Но през последните дни разликите във възгледите им се откроиха по-ясно, а тонът стана по-остър, ако не и суров. Причините за това можем да открием и в 30-годишното им сърдечно несъгласие.

Обикновеният човек срещу Желязната дама

От хронологична гледна точка само четири години делят двамата лидери, но на практика помежду им стои огромна пропаст. Тя е родена през 1950 г.,  влиза в ENA през 1973 г. (випуск Леон Блум). Той - през 1954 г., прекрачва прага на елитното училище през 1978 г. (випуск Волтер). Мартин Обри става член на социалистическата партия през 1974 г., Франсоа Оланд влиза в редиците й през 1979 г. Характерите им са много различни. Той е любезен, учтив, подбира точните думи и търси консенсус. Тя е по-остра, понякога груба и страшно директна във взаимоотношенията си.
Първите им опити във властта датират от времето на ерата Митеран. През 1981 г. Оланд влиза в екипа на Елисейския дворец при избирането на Франсоа Митеран. Той е специален пратеник, който работи по политиката на икономическо възстановяване. След това става началник на кабинета на двама говорители на правителството на Пиер Мороа. За първи път е избран за депутат от департамента Корез, Централна Франция, през 1988 г. Междувременно Обри заема различни позиции в министерствата на труда и социалната политика. Тя участва в изработването на законите, които регламентират трудовите отношения, и така си спечелва репутация на силна и компетентна жена, която впоследствие ще наричат Желязната дама и френската Ангела Меркел.
Ако Обри е физическата дъщеря на Жак Делор, то Оланд е негов духовен син. Той защитава идеите му в трудни за левицата моменти, но когато през 1995 г. Делор отказва да се яви на президентските избори, Оланд преминава в лагера на Лионел Жоспен. По това време Мартин вече е министър на труда и заетостта (в правителството на единствената засега френска министър-председателка Едит Кресон) и прави първи крачки в местното управление под крилото на Пиер Мороа в Лил, където го наследява като градоначалник през 2001 г.  В политически план двамата не са твърде отдалечени, ситуирайки се в център-лявото. И по-скоро в лявото на Делор, отколкото в лявото на Митеран.
В края на 90-те Мартин Обри е номер 2 в кабинета Жоспен, министър на заетостта и солидарността, който се превръща в легендата "госпожа 35 часа", докато Франсоа Оланд е първи секретар на Социалистическата партия в продължение на 11 години. Враждата помежду им се задълбочава на парламентарните избори през 2007 г., когато лидерът на социалистите възпрепятства кандидатурата на Обри в един избирателен окръг на Лил. Година по-късно, когато тя вече е начело на партията, Обри не спира да критикува управлението на бившия лидер с обвиненията, че не е работил достатъчно. През 2010 г. несъгласието им изригва с нова сила на конференцията "Истинско равенство". Приближените до Оланд социалисти я критикуват за множеството предложения, направени от името на председателката. Мартин Обри заклеймява "дребнотемието" и "позите", които съсипват "колективната работа".
И все пак сблъсъкът достига до своята кулминация през последните дни, в навечерието на втория тур. Обри атакува мнимата мекота на своя съперник, неговата "неясна" страна и твърде десничарската му позиция. Франсоа Оланд, верен на своята репутация, се измъква ловко от ударите и твърди, че за него "не е необходимо да опетнява, да обезценява и да отрича". Изправени срещу дълговата криза, социалистите се обединиха около идеята за строго управление на държавните средства. Партията предлага обаче да се върне пенсионирането на 60 години (сега пенсионната възраст е 62 г.) и създаването на субсидирани от държавата работни места за младите. Оланд е строг и непреклонен и притежава умението да успокоява умерения електорат, който иска гласът му да се чува повече в тази притеснителна обстановка. Обри се включи много късно в кампанията, но нейната стратегия за мобилизиране на гражданското общество на политизираната левица дава резултат. Тя набляга на социалните въпроси и ценности, които имат дълбоки корени в традициите на левицата.

Сметки и лагери

Обри говори за прогрес, Оланд за победа. "Искам да съм президентът на победата", заяви депутатът по време на последния си дебат с кметицата на Лил. "Обикновеният човек", който се придвижва из Париж със своя скутер, никога не е заемал правителствен пост. Това е и неговата най-голяма слабост, която му пречи да разбие имиджа си на апаратчик. Въпреки това Оланд получава подкрепата на малките френски градове, стари бастиони на социалистите, центристите левичари, както и на големия губещ - Сеголен Роаял, която не е забравила дългогодишната им любов, въпреки драматичните краски на кампанията и съперничеството им на първичните избори. От своя страна Желязната дама увери, че "винаги има място за прогрес", припомняйки мандата на Саркози, изпълнен с неспазени обещания. Тя печели сърцата на избирателите в по-големите градове и метрополии, по-левите хардлайнери и подкрепата на неосъществения фаворит Доминик Строс-Кан, с когото имаха негласно споразумение.
Изходът от балотажа бе трудно предвидим. Не само поради факта, че раздвоеният между лагерите на Оланд и Обри Арно Монтебур държеше ключовете към победата. Франсоа Оланд се очерта като фаворит на национално ниво за евентуален съперник на Саркози догодина. Според социолозите около 60% от французите го одобряват за лидер на страната. Нещо, с което Саркози не може да се похвали, въпреки подвизите си в Либия и опита за намаляване на дефицита основно чрез увеличаване на данъците. Независимо от края на битката, дуелът на титаните не печели войната. А цената й за социалистите този път е преголяма. Защото четвърта поредна загуба на президентските избори не води до каквато и да е печалба.


ВИЗИТКИ



Франсоа Оланд (57 г.) бе сочен за фаворит на неделния вот. Оланд ръководеше френската социалистическа партия в продължение на десетилетие, но се оттегли от поста си след поражението на бившата си партньорка Сеголен Роаял на президентските избори през 2007 г. Оланд е роден на 12 август 1954 г. в Руан. Получава образованието си в елитните френски институции ENA и Sciences Po. Бил е кмет от Тюл, Централна Франция (2001-2008 г.) и все още представлява региона си във френския парламент.



Мартин Обри (61 г.) се очертаваше като най-големия съперник на Сеголен Роаял. В момента тя е лидер на соцпартията и се възприема като човек, способен да сплоти лявото. Тя е родена на 8 август 1950 г. в Париж, баща й е бившият председател на Европейската комисия Жак Делор. Завършила е Institut d'E'tudes Politiques de Paris, познат още като Sciences Po, икономика в университета Paris II и ENA. Като министър на труда (1997-2000 г.) тя реализира на практика прословутата 35-часова работна седмица, известна във Франция като "Законът Обри". Когато обяви кандидатурата си, тя заяви: "Искам да възстановя силата на Франция, спокойствието и единството й. Искам да дам вкус за бъдещето и да върна на всички желанието за обща съдба".




 

Радев свиква Народното събрание на 15 април

автор:Дума

visibility 116

COVID-19: Продължава спадът на настанените в болница

автор:Дума

visibility 111

Най-висока смъртност у нас от един век

автор:Дума

visibility 416

/ брой: 71

Над 40% срив в приходите на хотелиерите

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 71

Бизнесът очаква 15,5% спад на инвестициите в промишлеността

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 71

Авиацията поиска от парите за концесията на летището

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 71

"Български пощи" алармират за нова измама

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 71

Искат оставката на Шарл Мишел заради "Дивангейт"

автор:Дума

visibility 88

Израел с диверсия в ирански ядрен обект

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 71

Сърбия разтревожена от база на Косово

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 71

Възходът на Остап Бендер

автор:Велиана Христова

visibility 337

/ брой: 71

С обич за сънародниците ни в чужбина

visibility 175

/ брой: 71

Тотю Бакалов на 94 години!

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 71

Датата

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 71

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ