Думите на ДУМА

Беше през есента на 1997 година. Точно се уволних от казармата и започнах работа. Не като учител и не като журналист, а като библиотекар в училище. Учениците идваха за задължителна литература през междучасията, през останалото време учители наминаваха за някоя и друга книга. Имах достатъчно време и аз да чета. Но преди да посегна към книгите, разгръщах сутрешния вестник.. И естествено това беше ДУМА. Объркано време, разделение, омраза... Да си червен и да четеш левия вестник - не се гледаше с добро око. Още повече на работното място. Ала именно така ме завари един ден директорът: с крака на бюрото, разгърнал ДУМА. Краката свалих, но вестника не прибрах... 

Спомням си и още по-рано, първите години след 1989-а. С какво нетърпение вкъщи разтваряхме страниците, за да прочетем последните новини; да "чуем" мъдрите огнени думи на Стефан Продев; да знаем, че "ние пак сме тук"... По това време се роди и афоризмът, че "ако е написано в ДУМА, значи е истина". Афоризъм, иронизиран от политическите опоненти, но който си е чистата истина, доказателства за което открих по-късно...

Помня празниците на ДУМА и левия печат на 1 май. Оттогава са ми останали доста книги с автографи на известни български поети и писатели...

Винаги съм вярвал, че ДУМА е ляв вестник, който е трибуна на свободното слово. И една случка ме убеди в това. Беше времето на правителството на Орешарски. Но и на кървавия Майдан в Киев. Тогава и външният ни министър, и министърът на отбраната бяха от БСП. Бях възмутен от тяхното отношение към събитията и написах материал, в който остро ги критикувах, и го изпратих до редакцията на ДУМА. Загриза ме все пак съмнението, че ще го публикуват, особено във време, когато протестиращите клатеха правителството. Обаче статията излезе! 

Година и половина по-късно вече бях част от екипа на вестника и така почти една петилетка. За която се уверих, че афоризмът е верен: написаното в ДУМА е истина. 

Думата е сила. Тя остава. Затова всяка дума е важна, трябва да си тежи на мястото. Както ДУМА тежи на мястото си. През годините се наложи като един от най-сериозните всекидневници, в който може да се намери всичко: политически анализи, култура, спорт, любопитни четива и интервюта с интересни наши съвременници. Едно от достойнствата му е, че запази литературното си приложение "Пегас". Както и че не се поведе по течението на жълтата река на комерсиалното, а съхрани езика си чист. И всичко това - благодарение на изключителния екип от професионалисти, работещи в него.

За мен е чест да бъда в ДУМА. Честит празник, колеги!