Два свята

Няма ток, няма нет, няма климатик, няма телефон, магазините не работят, а дискотеките пустеят. Горе-долу така изглеждаше ситуацията по част от Черноморието в разгара на летния сезон заради две големи аварии. Не е приятно за летовниците и за бизнеса, защото лятото не е девет месеца, както казват по морето. От браншови камари и организации светкавично подостриха моливите и заизчисляваха пропуснати ползи и загуби. И надуха сирените за изнервени туристи и отлив от курортите. Но нищо фатално, нали?
Фатални можеха да бъдат последиците от решението, което някой костюмар в добре охладен офис е взел - да остави 120 миньори под земята - без ток, а оттам без въздух и под угрозата на покачващото се ниво на водата, за сметка на неоновите светлини по лазурния бряг. Чудно, въз основа на какви критерии от електроразпределителното дружество са оставили без ток хората от мината, които са консуматор "Първа категория" и със специално изградена подстанция, а приоритетно са захранили с напрежение казината в Слънчев бряг? Явно критериите са солидно мотивирани като бизнес и финанси, но твърде далеч от хората. А за хуманност и цена на човешкия живот тук и дума не може да става.
Заради авариралия електропровод цялото кралско (пардон, министерско) воинство реагира адекватно - бившият прокурист на електроразпределителното дружество, оставило миньорите под земята, понастоящем министър Трайков и заместниците му отиват на място, за да разговарят с... ръководството на курорта Слънчев бряг и хотелиери. Сезон е, а и на туризма се разчита, за да вкара някой лев в хазната. А хората под земята - кучета ги яли, те дупки в бюджета не пълнят!
Навярно "адекватна" е и реакцията на един български генерал от легендарната военноморска база "Атия", който можел да помогне на хората от Поморие с агрегат, но... в понеделник. Да, добре би било за в бъдеще в петък да няма аварии и бедствия. А всичко да се случва така, както е написано в инструкциите и критериите.
"Героите" на вчерашния ден ще извадят солидни аргументи в подкрепа на действията и решенията си. При това подобаващо обвити в членове, алинеи и параграфи на закони, правилници, разпоредби, заповеди, инструкции, указания. Написани от хора за хора. Но се оказа, че казината са по-важни от живота на хората под земята. Както преди ден десетина шивачки, затворени в асансьор, се превърнаха в разменна монета за поредния жаден за печалба работодател. Защо и кой иска да раздели света, в който живеем?