03 Април 2020петък01:41 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване

Затлъстяването е основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, диабет и чернодробни проблеми

автор:Аида Паникян

visibility 479

Двама от трима българи са с наднормено тегло и по този тревожен показател страната ни изпреварва както Европа, така и света. Затлъстяването е основен рисков фактор за редица хронични заболявания като сърдечно-съдовите, диабета, чернодробни проблеми и редица др. Това стана ясно от думите на проф. Здравко Каменов – началник на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“, проф. Арман Постаджиян - началник на Отделението по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна", както и от данните, представени от проф. Людмила Матева от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ „Св. Ив. Рилсики“ в навечерието на 4 март - Световният ден за борба със затлъстяването.

61.7% от българите на 18 и повече години са с наднормено тегло или затлъстяване, показват последните данни на Световната здравна организация (СЗО). В тази категория са хора, чиито индекс на телесна маса (ИТМ) равен или по-голям от 25. Когато ИТМ е по-голям от 25, се приема, че човек е с наднормено тегло, а при индекс над 30 – със затлъстяване. В мрачната класация преди България са Чехия (62.3), Гърция (62.3), Израел (64.3), Малта (66.4) и Англия (63.7). В същото време делът на хората в Европа, които са с повишено тегло е 58.67%, а в ЕС – 59.35%.

Страната ни изпреварва тенденциите и по отношение на затлъстяването. Около 13% са хората по света с този здравословен проблем, в Европа – 23.3%, а у нас делът им е 25% от популацията на 18 и повече години, показват данните на СЗО.

Подобно е положението с българските деца. Според данните на Световната федерация по затлъстяване (СФЗ),  делът на децата в България с наднормено тегло е 13.6%, като момчетата със затлъстяване между 5 и 9 г. са до 17.1%, а момичетата до 10.2%.

Основните причини за тези негативни тенденции са в неправилния начин на живот, смятат специалистите - повишена консумация на храна, особено по-богатата на калории, в съчетание с ниската физическа активност. Над 68% от момчетата в България страдат от липса на достатъчна физическа активност, а при момичетата този дял е 79.9% според СФЗ.

Затлъстяването е рисков фактор за проявата на над 200 болести, сред които обструктивна сънна апнея, камъни в жлъчния мехур, астма, психиатрични заболявания, синдром на поликистозните яйчници, злокачествени процеси, влошен репродуктивен потенциал, нарушения в опорно-двигателния апарат и много други.

 

Като обменно заболяване затлъстяването има неблагоприятен ефект върху цялата ендокринна система, но най-голям е проблемът със захарния диабет тип 2. Честотата му е 10 пъти по-висока при умерено затлъстяване и 30 пъти при излишек на теглото от 135% в сравнение с идеалното тегло, казва проф. Каменов.

Затлъстяването представлява един от съвременните рискови фактори, който допълва констелацията от повишено артериално налягане, дислипидемия и захарен диабет и оформя високата честота на съдови инциденти в световен мащаб, а последиците са висока честота на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечна недостатъчност, обяснява проф. Постаджиян. „ Данните, с които разполагаме от проведени проучвания на Българската лига по хипертония и Дружество на кардиолозите в България също демонстрират висока честота на комбинация от класически рискови фактори в ранна възраст. Личното ми мнение е, че трудно би могло да се постигне адекватна превенция на съдовите инциденти, ако се стартира в късните етапи при вече изявено заболяване. Адекватната превенция на наднорменото тегло трябва да започне от ранна възраст с активното участие на семейството и изграждане на ценностна система в цялото общество за начин на хранене и физическа активност”, казва проф. Постаджиян.

Затлъстяване и чернодробни проблеми

Затлъстяването, наднорменото тегло и особено натрупването на мастна тъкан в коремната кухина (абдоминално затлъстяване) са в тясна взаимовръзка с неалкохолната стеатозна болест (НАСБ). Тя се дължи на натрупването на триглицериди в черния дроб (неалкохолна стеатоза), но в част от случаите възниква и възпаление (неалкохолен стеатозен хепатит) с фиброза и прогресия до чернодробна цироза и/или първичен рак на черния дроб, обяснява проф. Матева. Хората със затлъстяване имат повишен риск от неалкохолен стеатозен хепатит и клинично значима фиброза, особено, ако са над 40 г., имат повишени триглицериди, метаболитен синдром и/или захарен диабет тип 2.

Затлъстяването засилва образуването на фиброза в черния дроб и при други хронични чернодробни заболявания.

Повишеното отлагане на мазнини в черния дроб се доказва чрез ехографскo изследване на корема. Необходимо е изключване на друго чернодробно заболяване и повишен прием на алкохол. Най-често протича безсимптомно. При съмнение за прогресивно заболяване се обсъжда извършване на чернодробна биопсия с хистологично изследване.

Намаляването на телесната маса с поне 7% може да намали натрупването на мазнини в черния дроб, затова на пациентите се препоръчва повишена двигателна активност. Препоръчва се и намаляване на калорийния внос с 500-1000 ккал, както и на приема на животински мазнини и въглехидрати, въздържание от „Fast food“, сладкиши, колбаси, полуфабрикати, генно-модифицирани храни, безалкохолни напитки с фруктоза. За сметка на това е добре да се увеличи приема на фибри, храни, богати на антиоксиданти и omega-3 мастни киселини. Препоръчва се и средиземноморска диета.

Затлъстяването може да се предотврати, ако човек води здравословен начин на живот – храни се рационално, не преяжда и спортува, категорични са специалистите. Ако вече е с наднормено тегло, той трябва да се консултира с лекар. Проблемът може да се коригира, но за тази цел трябва да се разглежда цялостно. Терапията трябва да включва физически упражнения и промяна в начина на живот. Движението заедно със здравословното хранене трябва да са първа линия на терапия при всички хора с ИТМ над 25. Ако тези промени не са достатъчни, специалистите пристъпват към медикаментозна терапия и/или бариатрична хирургия. Първата опция се препоръчва при хора с ИТМ 30 или над 27, когато имат усложнения, свързани с наднорменото тегло. Медикаментите са два основни вида – такива, които повлияват централната нервна система и намаляват апетита или такива, които действат периферно и влияят на стомашно-чревния тракт. Бариатричната хирургия е третата линия терапия, която се прилага при пациенти с ИТМ над 40 или над 35 с придружаващи заболявания. При нея най-често се редуцира обема на стомаха и/или се променя свързването на хранопровода, червата и др. което води до намаляване на апетита и количеството поемана храна.

 

БНБ въвежда мораториум върху кредитите

автор:Дума

visibility 32

Българите очакват тежка финансова криза

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 64

Проф Дуранкев: Необходима е нова данъчна система

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 64

ООН: Храните по света рязко са поевтинели

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 64

Замразяват кредитите на британците за три месеца

автор:Дума

visibility 47

Евросъюзът взе на мушка Унгария

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 64

Рекордна смъртност в САЩ за денонощие

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 64

КОВИД-19 е най-активен при 4 градуса

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 64

"Бацилът", който изгражда имунитет...

автор:Таня Джаджева

visibility 133

/ брой: 64

Направихме най-модерния вестник

visibility 107

/ брой: 64

Ентусиазъм и отговорност

visibility 94

/ брой: 64

Честит рожден ден, ДУМА!

автор:Юрий Борисов

visibility 81

/ брой: 64

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ