Двамата в прегръдка за вечността

Елена Хайтова

Той знаеше, че Тя може без него, защото е велика по значение, макар и малка по големина. Тя - родината. И още от малък я бе вместил в своя детски свят чрез мъдростите от приказките, които му разказваха в родното село Яврово. Малко по малко порастваше с нея. В него растеше и Тя.
А Тя, както Той я помнеше, все трябваше да се бори. Мнозина я недооценяваха - била малка, била бедна, била с ниско потекло - от дивите Балкани. Тя - България.
Но той я обичаше именно такава - и малка, и бедна, и ниска за някои, които гледат отвисоко, ала велика с Паисиевото творение, храбра с храбростта на дедите. Политаща към Космоса със своята песенна слава.
И обичайки я безмерно, той - писателят, сам си изкова най-силното свое оръжие, с което да я брани, възпява и да се бори за нейната слава. Изкова си оръжие - слово. Най-силното оръжие за твореца. И се втурна като истински воин да брани езика й - езика български, от чужди слова-акули, за да не изчезне сочната майчина реч и да не се загуби народът български. Жигосваше с думи-мечове онези, които изсичаха децата й - дръвчетата в горите, и отнемаха въздуха на всички. Тровеха я с дим и бензинови пари, та белите й дробове се задръстваха от смрад. И пак със своето гъвкаво и ковко слово разказваше на малки и големи, за славни войводи и хайдути, посипани с дебел слой забрава. Така измъкваше "дрипавата" и скрита истина, за да я видят всички и поклон да сторят на нея - на България.
Той - писателят Николай Хайтов (1919-2002), бе щастлив, че е роден на 15 септември - първия учебен ден. И за него, академика, сякаш целият му живот протече като училище. Защото не се свенеше да се учи от всекиго. Стига той да носеше мъдрост. И знания. Стига да усетеше, че в сърцето му се таи обич към родното. Към българското.
И ако е нужно веднага след името на писателя, заслужил огромната народна любов, да се сложи някое друго име, то непременно в съзнанието на тези, които го знаят и познават добре, излиза едно-единствено име - Нейното. На родината. Хайтов и България.
Защото не е тайна, че той си отиде от този свят болен от обич. Обич към България. И ако той е жив за всички, които го обичат, то е защото с голямото си творчество прегръща Нея, а Тя, бидейки в него, остават двамата в една прегръдка-вечност.
Чуйте и училищното звънче.
На 15 септември, рождения ден на писателя, то призовава всички: "Да си останем българи!"
За да я има Нея. България. Докато свят светува.
Така да бъде!