Две по две

Лиляна Стефанова*

В памет на следвоенна Москва

Момичета танцуваха две по две
в стари басмени рокли.
Танцуваха на широка площадка
в парка,
сами -
две по две,
две по две, -
танцуваха, докато им се завие свят,
стъпка напред - отново назад,
всяка априлска вечер -
две по две -
и полите, скроени на клош,
кръжаха,
трептяха
до късна нощ,
като тъжни цветя
под хладно небе.

Момчетата спяха
край Харков, Орел, Житомир
дълъг сън, вечен сън.
В белоруската ръжена шир
те сънуваха тънки момичета
в здрачния час,
те танцуваха с крехки момичета
първия валс -
в умъртвени села,
в повалени на смърт градове.

Пъстри рокли кръжаха
на площада в парка
сами
две по две,
две по две.

Само аз се явих
с моя българин
як, чернокос.
И засвятка в ранените погледи
страшен въпрос,
и през валса,
през ритъма
виждах да дебнат очи,
виждах упрек
и завист,
и ревност,
и глад да личи.

Две по две,
Две по две.
Тънки токчета. Дунавски валс.
Чувствах тежка вина.
Непомерна вина.
Само аз
върху силна ръка
бях опряла изстинала длан...
Само аз.
А до мен - ту напред, ту назад
чифт обувки - големи и мъжки
отмеряха такт.

Безвъзвратни години.
И първа невинна вина.
И днес като чуя
само кратката дума: война,
аз не виждам ни смърт, ни пожари,
ни погребани градове -
виждам парка и момичета мили
да танцуват
сами
две по две,
две по две!


*Лиляна Стефанова е бележита наша поетеса и писателка. Родена в семейство на учители, тя е една от първите българки, завършили литературния институт "Максим Горки" в Москва. Още като ученичка публикува стихове, а първата й книга с поезия е отпечатана в Москва по време на нейното следване там и веднага е преведена на руски, като получава висока оценка от руската критика.
До днес авторка на повече от 60 книги с поезия, проза, есеистика, публицистика. Сред тях  - "Върховете на Кавказ", "Една есен в Америка", "Вулканите на Мексико димят", "Япония без кимоно и ветрило". Последните година-две истинска сензация предизвика нейната автобиография "Моят луд век", в която тя описва не само живота си, но и срещите, и своите отношения със знаменитости от цял свят.
Превеждана на 31 езика с общ тираж на книгите й над 1 милион екземпляра, днес Лиляна Стефанова е сред най-изтъкнатите представители на българската литература и просвета. Носителка на престижни национални и международни награди за литература.
 

Рожден ден в полунощ

Богдан Иванов

Минаха две-три минути, докато очите ми свикнат с тъмнината, защото някъде далеч от мен в непознатата дълга стая едва мъждукаше малка, самотна свещичка. Малка свещичка върху голяма маса, отрупана с храна, а около масата... никой! После в мрака постепенно започнаха да оживяват, да кръжат силуети - момичета танцуваха бавно, тъжно, две по две, две по две, и от тях се носеше миризма на парфюм, на цигари, на горещи тела.
"Две по две" - също като в знаменитото стихотворение на Лиляна Стефанова...
В Москва бяха ме завели в един часа през нощта на рожден ден - на някаква Лена, или Дуся, или Наташа - не помня вече, и ме оставиха там: "Нали искаше да видиш красиви рускини - ето ги!"
Стоях в черната мъгла на нощта, в тайнствената черна стая, сред черните, призрачни сенки на танцуващите - смаян, зашеметен, безмълвен от ужас: тези прелестни жени празнуваха сам-сами, без мъже, те - мъжете, бяха потънали в  руската земя, бранейки я, и никога нямаше да се върнат. Загиналите във войната спяха вечен сън в прогизналата от кръв руска земя, а отгоре се плискаха вълните на ръжена шир!
Също като в знаменитото стихотворение на Лиляна Стефанова...
Една от тях, нежна като дете, седеше встрани на ниско столче - за нея нямаше кавалер. Поканих я, тя се впи в мен безумно щастлива и веднага почувствах как наранените погледи на другите разсичат мрака и я пробождат от завист, от ревност - защо точно тя да бъде избраната, прегърнатата даже само в танца, даже само за миг?
Също като в знаменитото стихотворение на Лиляна Стефанова...
Така беше първия път. Имаше втори, трети, десети, петдесети. Но независимо колко пъти се повтаряха тези невероятни, нечовешки празненства без мъже, с тях никой никога не би могъл да  свикне - те късаха сърцето с трагедията на един народ, който бе обречен поколения наред да плаща кръвен данък за най-голямото зверство в  историята на Земята - Втората световна война.
За да бъде спрян хитлерофашизмът и да бъде спасено човечеството, загинаха 27 милиона(!) съветски войници и мирни граждани - най-вече мъже. Разрушени бяха 1710 града, безброй села,  огромната страна години беше страшна картина на варварство, опустошение, гибел.
И сякаш това е малко, сякаш нещо не достига: като тъжни цветя под хладно небе ангелско-красиви момичета танцуваха сами - две по две, две по две...