ДВЕ В ЕДНО

Васил СОТИРОВ

Всеки ден не е Великден. Ама тоя сякаш е като по поръчка, защото съвпада с Празника на труда. 

Абе ще празнуваме две в едно! 

Е, може би трудовите хора и бизнесмените ще празнуват наистина две в едно, а безработните и пенсионерите - предимно Великден.

Открай време обаче, когато се зададе този голям християнски празник, настава бъркотия, вият се опашки.

Народът се юрва да купува яйца, защото такава е отколешната традиция.

Но пък баш тогава яйцата поскъпват. Е, то постоянно всичко поскъпва, та за яйцата ли да го правим на въпрос?

И все пак защо така?

- Кокошките - любезно обяснява продавач на пазара - взеха да снасят по-малко яйца.

- Да не би да са запразнили? - недоумява някой.

- Ааа, не - още по-любезно уточнява продавачът. - Изхитриха се пущините, ще знаете. Вече снасят предимно информация.

- К'ва информация, бе? - още повече недоумява онзи някой. 

- Как, к'ва! - е прелюбезният отговор. - Информация, че яйцата поскъпват!

Ето как кръгът се затваря. Ха иди кажи кое е първо: яйцето или кокошката!

И като не знае какво да рече, онзи някой почва да ругае депутатите. Били сме ги гледали като писани яйца. А те всъщност к'ви били? Ами едните - дървеняци, пък другите - запъртъци...

Полюляващ се от ветреца пенсионер само това и чака - да се включи на тази вълна.

- Знайте ли к'во му е на народеца, а? - пита и бърза сам да отговори: - Яйце му се пече на задника, за сведение!

Настава неловко мълчание. 

Обаче достолепна и пищна госпожа (с вид на придворна дама!) се опитва да гледа позитивно, което в случая едва ли е много удачно: 

- Я престанете да черногледствате, престанете да злословите! Толкова години Бойко Борисов се скъса да се труди за вас!

- Така е - обажда се някой. - Даже си скъса менискуса...

Пищната дама гледа леко объркано - не може да разбере това позитивно ли е или я поднасят.

Но продавачът се вторачва в напращялото й деколте, почесва се по темето, па казва:

- Госпожо, що не празнуваме заедно двамата, а? От тебе козунаците, от мене яйцата!

Па настава едно веселие... И разбират хорицата колко е хубаво туй, дето Великден и Празникът на труда съвпадат. 

Жалко, че заради пустата пандемия не могат да си дойдат децата им от чужбина, която всъщност вече не е чужбина. Нали всички сме европейци?

И точно тук е мястото поетът да възкликне:

Щастливи, че сме налице, 

живеем, както ни е писано - 

на задника ни се пече яйце, 

обаче боядисано!