Двойни стандарти

Александър СИМОВ

Само преди няколко дни активисти на "Възраждане" нацапаха сградата на Европейската комисия в София с червена боя.

Воят, който нададе полулибералната общественост, приличаше на рев на мутант от филм на ужасите. Започна късане на коси защо полицията не е осъществила масови арести и бой с палки, мина се през стенания, че за такива изверги е необходим съд, и се стигна дотам, че се появиха призиви за затвор (10-15 години), а феновете на Пиночет започнаха да се слюнчат направо за разстрели и масови екзекуции. 

Фактът, че същата тази полулиберална общественост изпада в оргазмични емоции всеки път, когато някой фашист оскверни Паметника на Съветската армия, не беше отразен от нито една медия. Очевидно живеем в най-подлите времена - на авторитаризма на медийните двойни стандарти.

Вчера обаче нечия хулиганска ръка оскверни централата на БСП в Пловдив (стр. 2). Със също такава червена боя и цинични надписи по фасадата. И, да, това не е за първи път. Някой местен фашага редовно се опитва в потайни доби да се прави на политически тигър.

Медиите изобщо не отразиха това. Не прочетох треперещи от възмущение постове на псевдоинтелектуалци, които да негодуват срещу подобно политическо извращение.

Червената боя срещу пловдивската централа на БСП е израз на абсолютно политическо безсилие. Продукт на хора, които не смеят да си покажат лицата, а действат единствено под прикритието на мрака. Както нацистките отряди нощем са ходели в еврейските гета да безчинстват.

Но тук говорим за абсолютно лицемерие и двойни стандарти. Нужен е специален наръчник за тълкуване на този новоговор на съвремието, закрепен от медиите и подлютен от лицемерието в българската политика. 

Ще опитам да обобщя. 

Когато боята петни сградата на ЕК - престъпление. 

Когато е метната срещу централата на БСП в Пловдив - политическа позиция.

Когато някой нацапа паметника на Рейгън в Южния парк - вандалство. 

Когато мишената е Паметникът на Съветската армия - битка за историческата истина. 

Когато някой лее сълзи за Народния съд и избития "цвят на нацията", това е морална позиция на честен интелектуалец.

Ако припомниш за фашистките зверства и рязаните партизански глави, ти си агент на Кремъл и пропаднал комунист. 

Когато фантазираш за проспериращото царство България, ти си човек, който най-накрая казва истината.

Ако припомниш за икономическите, културните, социалните и спортните постижения на социализма, си ренегат, който нарочно пуска токсична меланхолия в обществото.

Как да живееш сред такива официализирани лъжи?

Резултата виждаме по червената боя срещу централата на БСП.

БСП е преживяла много по-мрачни и черни времена. И не е партия, която може да бъде стресната от страхлив вандал с фашистка психика.

Каквото й да насаждат медиите, както и анализаторите да се опитват да обърнат политическата ситуация, най-големите български мръсници продължават да имат БСП за свой враг номер едно.

Значи БСП изпълнява своята основна историческа мисия.