Двуличната Атина

"Ние не подкрепяме България в проблемите, които тя създава в европейската перспектива на Северна Македония". Това е казал гръцкият премиер Кириакос Мицотакис тези дни в кулоарите на проведения Атински демократичен форум.

Това е позиция на премиер, чиято държава 30 години създаваше проблеми пред европейската перспектива на Северна Македония (или БЮРМ, както се наричаше тя преди Преспанския договор). Гърция прехвърляше проблеми не просто от едно столетие в друго, а проблеми на хилядолетията. Всички обаче знаем, че Атина бе права, затова пречките пред европерспективите на РС Македония не звучаха като проблем. Гърция не просто отстояваше идентичността си, а и историческата истина от комплексарския тарикатлък на една новопръкнала се държава, която се опитваше да краде от историята на своите съседи, за да се накичи с национално самочувствие и цивилизационно признание. И се напъваше да прави помен с чужда пита. 

Мицотакис не може да не знае, че каузата на България спрямо РСМ е същата. Страната създава пречки пред европерспективите на РСМ, защото отстоява идентичността си и историческата истина от фалшификации. В този смисъл България продължава каузата на Гърция. При това тази кауза е по-болезнена, защото засяга близкото историческо минало, което жигосва по-силно, отколкото антична история отпреди Христа. Следите от това минало са още пресни, раните още кървят, защото то има своите живи носители. Затова и пречките ни пред РСМ са праведни, а позицията на гръцкия премиер звучи кощунствено спрямо страната ни.

И ако сме нация, която държи на себе си, да обявим бойкот на гръцкия туризъм, колкото и да са привлекателни дестинациите и морето му. Но май не сме като поляците, унгарците или чехите.

Между другото, външният министър Никос Дендиас заемаше далеч по-балансирана позиция, пазеше се да вземе страна в спора София-Скопие и изразяваше готовност страната му да посредничи. Но началникът му се позиционира антибългарски. Прилича на цар, който в последния момент напуска бойното поле, оставяйки довчерашния си съюзник насаме срещу превъзхождащия го враг.

Само че с познатото ни византийско коварство той застана не просто срещу държавата ни. Гротеската е, че той застана и срещу собствената си страна от времето на спора й с БЮРМ и преди Преспанския договор. Всъщност, волю или неволю, Мицотакис потвърди историческата традиция страната му да приема България на нож. Нищо, че с Гърция уж минаваме било за партньори (в ЕС), било за съюзници (в НАТО), било и за единоверци (православни).

Подозирам обаче, че зад византийското двуличие на Мицотакис стои дългата ръка на Вашингтон. Там напират за приемането на РСМ в ЕС на всяка цена, за да уплътнят максимално враждебния кордон близо до границите с Русия. Това е част от хибридната война, която Америка води не за демокрация, а за своето и на транснационалните корпорации надмощие.