Двуличностно управление

Журналистически, спортни, бизнес, финансови и подобни разнопосочни страсти пречат да се види главното в картината и не позволяват на хората да прозрат какво се случва, за да дадат отпор на случващото се у нас.
В държавата ни се установява двулично, т.е. двуличностно управление - в смисъл на управление на две лица. Единият върви напред с големите пари, другият - с голямата власт. Този, който върви с големите пари, чрез тях получава голяма власт. Този, който върви с голямата власт, чрез нея получава големи пари.
Това е тоталитарно управление, независимо чрез каква фасадна демокрация се прикрива, с какви неправителствени организации като че ли спори и при помощта на какви исторически компромиси се легитимира.
Когато това двулично, т.е. двуличностно управление набележи някого (завод, фирма, вестник, футболен отбор, собственик на недвижим или движим актив с голямо значение и стойност) и му вдигне мерника, то хвърля срещу него конкретна държавна институция и й нарежда да го смачка.
Потърпевшият, извадил малшанса да бъде набелязан и да му бъде вдигнат мерника от въпросното тоталитарно управление на големите пари и голямата власт, е принуден да води на практика война срещу държавна институция, т.е. срещу държавата. А никой не е в състояние да спечели каквато и да е било битка срещу държавата. Още повече срещу държавата, която е превърната в послушен и покорен инструмент на едно ново тоталитарно управление, контролиращо парламент, правителство, съдебна система, медии.
Изходът от подобна битка на набедения с държавата е ясен и предрешен. Така двуличното, т.е. двуличностно управление употребява конкретната държавна институция, а това означава, че то употребява държавата, измива си ръцете с нея и остава зад сцената, зад кулисите, демек – така реши съответната държавна институция, а значи – така реши държавата, така реши законът!
Още римляните са знаели, че по-страшно от беззаконието е избирателното, репресивно, наказателно, егоистично мотивирано използване на законите. При беззаконието разумното общество би могло да регулира някак функционирането си чрез обичаите, ценностите, религията, нравствеността, традицията и др.
При избирателното, репресивно, наказателно, егоистично мотивирано използване на законите държавата се превръща в репресивна машина, в топор в ръцете на реално държащите властта, в гилотина, която се храни със съпротивляващи се, с протестиращи, недоволни, почтени, съвестни, будни хора.
Единствената утеха е, че който какъв топор вади, от такъв топор умира. И че когато гилотината се превръща в инструмент на властдържащите, тя рано или късно отсича и техните глави.

ФЕЙСБУК, със съкращения