Дякона пет години гради тайната организация с тежка рана на корема

Февруари месец на 1868-та година. Белград. Участниците във Втората българска легия са хвърлени в тревога.
"Разболе ся Левски - ще напише по-късно Христо Иванов Големия, най-довереният човек на комитетската тайна полиция, когато стане време за спомени - и за малко щеши да умре, но сполучихми и чрез министера, чи го извадихми на особна къща и тамо го лечиха двама доктори, но неговата болест беши опасна; но заеха са двама доктори да го излечат като им са предложи, ако би искат да го уморят - и те с него ша последоват смъртта си; и зеха и го разпраха, и сполучиха, та го оздравиха и си зеха заплатата напълно, но той лижа много..."
Изтръпваме при мисълта, че Дяконът Левски е можел да прекрати без време земния си път - още преди да е изпълнил своята свещена мисия, за която е бил изпратен на този свят!
Всъщност младият карловец бил получил някакъв абсцес или гнойник в стомаха, както предполага известният в миналото наш хирург и историк Парашкев Стоянов, родом от Ловеч. Има и статия на П. Г. Алтънков "За какво е опериран Васил Левски" в "Годишник на Висшия медицински институт - Варна", том VI, свитък първи, издаден през 1967 г., на стр. 67-70.
Дано не се появи у някои днешни филмоправци намерението да предадат тази невероятна сцена зримо на някакъв екран: сръбски лекари правят операция в тайна белградска къща, а над тях бдят българи в четнически дрехи с пищови в ръка...
През 1883 г. е отпечатана книгата "Васил Левски (Дяконът). Чърти из живота му" от Захари Стоянов, още преди да се появи на следната година първият том на неговите знаменити "Записки по българските въстания". В едно писмо до българския Тукидит от 24 април 1884 г. Христо Иванов Големия, съобщава сведения, достатъчно съществени за бъдещето:
"Той беше все весел... И главното: пееше и то все юнашки песни! Той имаше добър глас преди 67 година, но после, като са поболе в Белград в 68 година, та го разпраха, отслабна му гласа... Той влачи раната си 68-69-70-71-72 година и чак после я затвори. Сами си пъхаши фитилите, сами са мияши..."
Цели пет години - тъкмо по времето, когато гради единствената по рода си за ХIХ-то столетие тайна революционна организация - Апостолът на българската свобода носи незатворена рана на корема! И е бил все весел! Исус от Назарет и да е измислен - на нас, българите, не ни трябва да търсим друг пример за най-висша воля, сила, мъжка твърдост, себепосвещение, човещина...
Големия пише тогава на Захари Стоянов: "За такива работи трябва да питаш най-първо мене - аз съм най-стария сред комитите".
Той намира доста неточности и непълноти в писаното за Левски и Вътрешната организация. Бързал е наистина Летописецът по горещите следи на великото време и не много-много издирял за подробностите. Така е пропуснал някои важни неща.
Горните данни Христо Иванов е изписал надълго и ситно-ситно отстрани на писмото си като добавка, която е решил да съобщи като нещо най-съкровено. Откри ги историчката Огняна Маждракова-Чавдарова при дългогодишните си проучвания на възрожденските ни борби. А се появиха за пръв път през 1981 г. в страниците на документалния роман "Преображения Матееви" с факсимиле от горното писмо, редом с други скъпоценни сведения за човешкото у Дякона от Карлово.
В същото това писмо Големия добавя:
"Той си носеши един бурен в дисагите и като слези от коня ша го натопи - и водата за малко време са угорчева... И пиеши от нея... Същата вода съм пил и ази, додето стоях в Лович по въстанието. Тя е един вид солфато, дето растение расте в Българско. Знаях му и името на това растение, но сега го забравих. Ша питам в Лович, там го знаят и го берат..."
И тук претоварената памет на най-стария сред комитите е оставила работа за бъдещи изследвачи. Питахме двамата с Милко Кръстев десетина днешни билкари какъв ще да е бил този "бурен", потърсихме мнението и на народния лекар Петър Димков при едно посещение при него, докато ни разказваше за богомилите-лечители. И дойдохме до заключението, че в случая става дума най-вероятно за т. нар. "хайдушко биле" или "ранилист" - една от ценните лековити треви по нашата земя, за щастие все още със значителни запаси.
За пълнота на разказа ни има значение и друго сведение относно споменатото растение, което издава Големия:
"Изнамерено от Отче Матея - той го даваши по народа вместо солфато..."
Ето едно безценно доказателство за съкровената близост на Преображенеца до Апостола! Изглежда това е една от главните причини за нея: най-изпитаният лекар сред комитетските хора по разпореждане на Организацията лично и непрестанно се грижи за здравето на нейния създател. 
А писмото на Христо Иванов Големия до Захари Стоянов се съхранява в Българския исторически архив на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".


"Левски и Отец Матей на ул. "Гурко" в Търново" - худ. Иван Кожухаров (1972)


Ще дойде други Левски!

С тези думи Преображенецът Матей приключва първата анкета за залавянето на Апостола

 Първата анкета относно залавянето на Васил Левски, която извършва лично отец Матей Преображенски в Ловеч още през май 1873 г., предава за бъдещето свещеник Никола Иванов от Ново село в своите записки.
Летописецът е роден през 1895 г. в село Керека, между Търново и Дряново, и е свещенодействал в черквата "Св. Николай Летни"  в родното село на Матея, когато са били още живи членовете на местния революционен комитет. Оригиналът понастоящем може да се открие непотърсен в архивите на Великотърновската митрополия.

"Слушал съм тук от старците Димо Добрев, Косю Иванов Инчоолу, Колю Мошев Джорджев и др., че те по молба на отец Матей Преображенски му станали поръчители, за да изтегли от Земеделската каса 10 000 гроша и да построи хан в селото като свърталище на апостоли и тайни куриери. След Освобождението ни касата продала на търг част от нивите на тези старци за изплащане на задължението. Същите разказаха, че Левски е нощувал в този хан няколко пъти, а отец Матей често престоявал там по цяла седмица.
През 1873 г., когато Левски беше вече обесен, казаха те, дойде отец Матей по нашия сбор (на Летния Св. Никола - 9 май), взе със себе си Косю Инчоолу и отидоха двамата в Ловеч, за да проверят как е станало залавянето на Левски, защото по тази работа към нас се говореше различно.
Запитахме го сетне каква са я свършили в Ловеч. И отец Матей каза:
"В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, у когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков) беше нещо болнав, но като ни видя се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски. Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му  дума беше: "На никого да не казвате, че съм дошъл!" Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания - сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях.
Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя - нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга.
Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.
Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него.
Но Левски като се позасмя, каза:
 "Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и ако съм в Тракия да се укрия там или да замина за Сърбия."
"Сутринта като станахме от сън - казал Сирков - ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му.
След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал. Но после, когато Христо Латинеца се завърна от Софийския затвор, разбрах от него как е станало залавянето на  Левски."
Нататък Никола Иванов предава разказа на сина на Христо Латинеца за разговора на баща му с Хасаноолу Али чауш Помак, който срещнал Николчо Цвятков и Левски в местността "Пази мост" и после участвал в нападението на Къкринското ханче.
"Като излязохме от дома на този болнав човек, който се нарича Никола - казал отец Матей - сторих хабер на поп Кръстю да дойде в черквата.
Там от дума на дума стигнахме до залавянето на Левски. Според попа тази работа е объркала Величка - сестрата на председателя им Марин Поплуканов, който без разрешение от Левски прибрал от разни комитети около 15 000 гроша, и като не ги внесъл в комитетската каса, а ги употребил за лични свои нужди, то поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият им род го намразил и започнали да го клеветят и одумват.
Тогава отец Матей, без никакви заобикалки,  казал на поп Кръстя в очите:
"Отче, много се говори, че ти си предал Дякона Левски!"
А поп Кръстю отговорил:
"Отче Матее, аз нито Дякона, нито някого от шейсетте ловчански съзаклятници съм издал. Напротив, след разкритията в Ловеч аз бях уверен, че Левски няма да дойде тук и сам да влезе в устата на вълка, а ще избяга от Българско, затова излъгах, като обещах на каймакамина, който бая много ме измъчваше, че ще му помогна да залови Дякона. Но за да не избягам още на сутринта,  извикаха Яким Шишков, който подписа и ми стана гарант, тогава ме пуснаха от затвора.
Като излязох оттам, аз не търсех как да  предам Дякона, а търсех как да му съобщя да не стъпва в Ловеч. Аз наистина не го знаех къде се намира тогава. А пък след арестите всички се уплашиха и се скриха, та не се намираше и куриер, който да се реши в това време да замине да го търси. Но макар и рисковано аз успях да кажа на Никола Сирков и на отец  Давид, който бе идвал, да пишат на Левски, който бил някъде из Тракия, да не стъпва скоро в Ловеч, а да се крие и да замине в Сърбия. Той обаче, без някой да го знае, дошъл в Ловеч, за да си намери смъртта.
Тази е истината, отче Матее, и ако не ми вярваш на мене, иди при Никола Сирков и отец Давид, а и при Яким Шишков иди, които ще ти разправят за всичко, което аз направих, за да спася както Левски тогава, така и шейсет души ловчански съзаклятници, а и да запазя клетвата си, която съм положил за вярност към святото ни дело, за което всички се клехме."
След  всичко това поп Кръстю се прекръсти, целуна голямата икона и се закълна, а отец Матей му казал:
"Брате, запази клетвата си, защото след  обесения Левски иде други Левски, а на умрелия  нека бъде свята и вечна неговата памят."

(За това пише Димитър Панчовски в своята книга "Последните дни на Васил Левски", издадена през 1990 г. от Профиздат).

Разсъждения на глас

При възникналата криза в Организацията, чието начало поставя плевнелията Анастас поп Хинов чрез злостните си клевети спрямо нейния създател, последният пише писмо до него на 25 август 1872 г., което има  забележителна добавка:
"Бай Анастасе! Ти ме запозна с Аслан Дервишоглу Кърджалъ и до днес съм работил с него. До днес не съм познал в него никаква грешка". С подпис В.Т.А. И до него кратко и ясно: "Подобно и аз. М."
Димитър Т. Страшимиров, който обнародва през 1929 г. това писмо, смята, че най-вероятно инициалите "В.Т.А." означават "Велико Търново - Асеневци" - псевдонимът на комитета в старата столица, а "М." вероятно е отец Матей Преображенски.
Филип Симидов в ръкописната биография на Васил Левски нарича Матея "таен бунтовен ревизор".
Има и други явни доказателства за безспорния морален авторитет на Преображенеца. Затова не е никак чудно, че именно той пръв се заема да разясни обстоятелствата относно залавянето на Левски. При това като човек, който не е захвърлил калугерското расо и по сведения на съвременници е останал дълбоко религиозен, той е бил крайно обезпокоен, задето предаването на Апостола се свързва с негов брат во Христе. А действителната причина за това следва да се търси в стремежа Левски да бъде оприличен на Българския Христос - и затова е било нужно до него да има според евангелския пример и един Юда. Ролята на Юда тутакси приема единственият ловешки свещеник, при това близък сподвижник на делото и главно действащо лице на комитета в средището на комитетската мрежа.
Действителните обстоятелства обаче ни заставят да погледнем и от противната страна в случая. Единствената по рода си увереност: "Ще дойде други Левски!" означава, че той няма да остане единствен в българската история, въпреки че по думите на Вазов, той извира от цял океан унижения през дългите робски векове.
Да припомняме ли колко последвали борци за свобода и социална справедливост са били сравнявани с Левски и дори направо са приемали неговото име.
Участта на великия карловец е като бял кичур на челото ни и няма да престане да буди съвестта ни - от нине и довека! Амин.


Снимка за спомен от славното време на легията в Белград. Левски е седналият (трети от ляво на дясно)

Левски (първият вляво) с брат си Христо и Христо Иванов Големия