Дянков, къде са парите ми за здраве?
/ брой: 143
И съсловни, и пациентски организации, и болничните ръководства, че дори и здравната каса признават очевидния още от края на миналата година факт, че парите в обществения фонд няма да стигнат до края на годината. И към днешна дата пак се иска актуализация на бюджета и увеличаване на здравните вноски (до 8%) на деца, на лишени от свобода и пр., за които плаща държавата. И, разбира се, никой не иска да приеме предлаганите рестрикции. Само че към днешна дата все още никой не е получил отговор на въпроса къде са онези милиард и половина лева от здравните вноски на българите, събирани 10 години, които през 2010 г. Симеон Дянков открадна. Защо, след като всеки български гражданин знае за тази кражба, прокуратурата не предприема никакви мерки? Защо никой не отговаря къде са отишли тези пари? Вдигна се пушилка миналата година по това време и... дотам! Няма разследване, няма информиране на обществото (като се изключат периодичните хленчения, че видите ли, пари за здраве няма).
Вярно е, че когато леля Пена от Горно нанадолнище отиде в болницата и там й кажат "Трябва да си платиш за лекарствата и престоя, нищо че си си внасяла осигуровките", не я интересува кой е откраднал парите на касата. Нея я интересува, че няма да бъде лекувана. А самата болница има две възможности: или да не лекува хората, или да трупа дългове.
Безсмислени са констатациите колко пъти са нараснали разходите на касата за лекарства или за болниците, сравнено с преди 5 или 10 години, защото тогава касата е плащала за пъти по-малко лекарства и клинични пътеки. Потушаване на пожар са и актуализацията на бюджета, и прехвърлянето на по-леките дейности от болничната към извънболничната помощ.
Съдим се кой кого подслушал, а нехаем за парите за здраве. По-добре е властите да запретнат ръкави и, вместо да се занимават с обслужване на интересите на тоя и оня, наистина да потърсят сметка на Дянков така, както го изисква Наказателният кодекс в една законова държава. Защото никога не е късно една нация да получи възмездие за влошеното си и неспасяемо здраве.