Дянков пак иска да разпарчетоса БАН

"БАН трябва да се фокусира върху дългосрочни, истински научни изследвания във физика, химия, биология, метали, археология. А една част от институтите, които по време на социализма са били интересни - философия, социология, планова икономика, могат да отидат към университетите". С това изказване на Симеон Дянков по телевизия вчера сутринта започна денят на 143-та годишнина от основаването на БАН. Мнението ми за БАН не се е променило, там трябва да има реформи, както и в здравеопазването, каза Дянков. Той бил говорил с покойния председател на БАН акад. Стефан Додунеков за такива реформи, сега чакал да бъде избран следващият, за да продължи.
Гняв и стрес царяха по-късно в академията, където учени, докторанти, депутати, ректори се събраха на тържествено събрание по повод на годишнината. Не мога да ви обещая по никакъв начин по-голям бюджет от този, защото това са наличните пари в страната, каза министър Сергей Игнатов пред учените. Думите му бяха посрещнати с възгласи "не е вярно" и ропот. Субсидията за БАН от 2010 г. е 59,7 млн. лв., след като Дянков я оряза с 40% спрямо 2009 г. Толкова е и за 2013 г. Средната заплата е 571 лв., субсидия за ток и парно няма изобщо. В последните три години БАН вече претърпя тежки реформи след първите две. 
В приветствията към колегите си председателят на Общото събрание на БАН проф. Никола Малиновски и акад. Георги Марков говориха за отношението на държавата към науката (словата - на стр. 12). И. д. председател на БАН проф. Евгений Николов подчерта, че държава без наука не е образована, не може да добрува и че още преди 100 години с първия Закон за БАН депутатите са осъзнали, че за да бъде силна науката, властта не трябва да е над нея.
Сергей Игнатов съобщи, че в ЕС той и колегите му успели да се преборят в новите научни програми на общността до 2020 г. да не се изисква държавно съфинансиране, да се признават 100% преки разходи и 25% режийни, а всеки учен, участващ в проект с консорциум, да получава 8 хил. евро годишно. Това ще важи за всички държави. От думите на Евгений Николов по-късно стана ясно обаче, че парите от такива проекти не могат да носят стабилна позиция на академията, защото в консорциумите се допускат малко наши учени, сред колегите им от силните държави българските учени са до 2% и това не може да е основното финансиране на науката у нас. БАН ще води разговори с всички парламентарни групи. От три години академията е в абсолютен, явен геноцид и може би трябва да престанем да бъдем търпеливи, каза още той.
  
Може да има 5-10 млн. лв. за "рейтингови" институти

Боря се 10-12 значими институти на БАН, които са важни за държавата, да получат през 2013 г. целево допълнително пари, както това става за професионалните направления във вузовете чрез "рейтинговата система", съобщи Игнатов. Той посочи като пример производството на изотопи за медицината в Ядрения институт и проекта за биоразнообразие в Института по органична химия. По неофициални данни става дума за 5 до 10 млн. лв. по аналог на допълнителните пари за вузовете, които за 2012 г. бяха 15 млн. лв. Ако Дянков се съгласи, щяла да се направи комисия, която да избере 10-12 института от общо 42 в БАН. Идеята е от 42 института да останат 12, коментираха събитията от деня учените.