Дясно самоубийство

Водена само от егоистични подбуди, старата десница СДС, позиционирана днес в три коалиции, сама си сложи историческата точка. Нямаше нужда нито от ляв заговор, нито от подривна дейност. Сами, "Да, България" с лидер Христо Иванов, Реформаторският блок и "Нова република" с лидер Радан Кънев, направиха всичко възможно, за да отпаднат минимум за четири години от политическия живот у нас.
Лидерът на ДСБ и "Нова република" Радан Кънев явно е по-адекватен и отчете невлизането в парламента като неуспех. От формацийката на Христо Иванов неговата "дясна ръка" Антоанета Цонева обяви огромния успех с... 2% на вота. Според нея било обещаващо. И това - на фона на разчленения труп на някогашната славна десница. Прагматиците от РБ, които бяха най-близо до победата, знаят, че ако имаха поне "едно рамо", щяха да са вътре, а не отвън на Народното събрание.
Днес т.нар. автентична десница има за какво да мисли. Няма смисъл да търси причините за неуспеха си у другиго, освен в себе си. Защото направи точно обратното, на това, което правят онези, които имат малоброен електорат. Точно преди изборите те се разединиха, само заради лидерски амбиции кой е по-по пръв сред равните. Типично егоистично мислене, характерно за десницата.
В неделя всичките лидери на т.нар. "градска" или "автентична" десница" получиха гласове, с които не достигнаха заветната бариера от 4% за влизане в Народното събрание. Разпилени, сега ближат рани и един посипва главата с пепел, а друг се изживява като победител, защото успял да откъсне над 2% процента от тялото на единното. А заедно можеха да имат над 8 процента или да станат трета политическа сила. Защото толкова бяха общите им избиратели. Можеха, но само ако десният егоизъм не беше толкова силен в кръвта им.