Джими Пейдж - животът на една рок звезда

Историята на съвременната поп и рок музика нямаше да е същата без "Лед цепелин". А историята на "Лед цепелин" е в голяма степен историята на Джими Пейдж - един от най-великите китаристи в историята на рока. Неговият нюх към експеримента и импровизацията проправя пътя както за "Цепелин", така и за много от съвременните музикални жанрове като цяло. Не само рокът, но и попът, хевиметълът и дори хип-хопът дължат много на Пейдж, Робърт Плант и "Цепелин".
Американският журналист и главен редактор на списание "Guitar World" Брад Толински разказва тази история с поредица от интервюта в книгата "Светлини и сенки", която издателство "Сиела" публикува на български в превод на Пламен Кирилов. В нея той дава думата на самия Пейдж, който описва своя дълъг път от китарист под наем в Англия до създател на една от най-влиятелните групи в света. Пейдж си припомня и работата си с други рок легенди като Ерик Клептън и Дейвид Ковърдейл. Иначе дискретният китарист, който рядко дава интервюта, тук е откровен за своя живот на рок звезда.
"Бяха дни на безкрайни оргии и разточителство. Лос Анджелис беше като Содом и Гомор", признава Пейдж. Той разказва пред Брад Толински и за своя интерес към окултното, за отношенията си с музикантите и за начина, по който са били записани парчета като "Stairway to Heaven" и "Kashmir".
За любителите на астрологията авторът е включил и подробен хороскоп на Пейдж. Почитателите на неподражаемия стил на Джими пък ще могат да прочетат интервю с неговия дизайнер Ц модния гуру Джон Варватос.
Джими Пейдж разказва: "През 1973-та, пристигайки в Ню Йорк за снимките на "Песента остава същата", не спах в продължение на пет денонощия. Как ще спя - всичко беше така вълнуващо! Може пък да пропусна нещо! Беше последният ни концерт и мислех: "Малко остана, вкъщи ще си почиваме."
Днес ми се струва лудост, но такъв беше животът някога. През това и следващото турне бяхме толкова напомпани с адреналин, че изобщо не ни се спеше, и се тъпчехме с алкохол и хапчета само и само да мигнем малко.
Вкъщи, разбира се, си живеех съвсем спокойно. Колкото обичах да дивея по сцените, толкова обичах и паузите между турнетата. Които, естествено, бяха само затишия между бури. (Смее се.) Някакъв вид раздвоение на личността, зная ли. Но уютният семеен живот наистина ми харесваше... Пишех и кроях планове за поредния албум. Например всички китарни партии и наслагвания за "Ten Years Gone" възникнаха като демозаписи, правени у дома. Вкъщи се разтоварвах. Домът уравновесяваше напрежението от турнетата. Но истината е, че в центъра на целия ми живот, мисли и амбиции бяха бандата и турнетата."