Един опит на "М+М"

Когато във вторник държиш своя вестник, уважаеми читателю, по всяка вероятност ще има някакви резултати от срещата в Берлин на високо равнище за Западните Балкани. Съмнявам се обаче, че континенталните лидери ще изглеждат много доволни от поредната дискусия, освен на традиционната обща снимка. Защото наред със засегнатите страни и те имат сериозна вина за затягането на политическия възел в нашия регион, за поддържането на замразените конфликти (защо ли?), пък и за все по-отчетливото налагане на европейската конструкция за "център и периферия".

Доста логичен е въпросът защо точно сега, в преддверието на изборите за евродепутати, от Брюксел се сетиха да дадат на Берлин шанса за авторитетен форум по проблемите на по-слаборазвитите държави от западната част на Балканите? И не е ли това опит за компенсация за проспиването на мандата на европейските чиновници и на отиващия си парламент? Но и поредно усилие от страна на Германия и Франция да се превърнат в своеобразни континентални ментори при все по-отчетливото отсъствие на Великобритания, потъваща в тресавището на Брекзит.

По традиция отговорите на тези въпроси са много и различни. Като една от централните теми на срещата се оформят отношенията между Сърбия и Косово и преговорният процес между тях. Лидерите на двете страни Вучич и Тачи, които поеха към германската столица с много дилеми и известни позиции, демонстрират скептицизъм. Самият сръбски президент не скри, че при поканите за форума е приложен селективен подход. Т.е., добре дошли са тези, които ще издекламират, че "Косово е независимо", а възприемащите по-гъвкав вариант, просто си остават у дома. Логично Александър Вучич използва мъглявината за справедливо разрешаване на конфликта с Косово, за да втвърди своята позиция. Той дори издигна традиционен, но въздействащ в стараната му, лозунг за отдаденост в борбата за интересите за Сърбия, който е насочен към опитите на опозицията в страната да експлоатира негативи в управлението на Сръбската прогресивна партия и съюзници.

От своя страна очакваният му главен опонент на срещата в Берлин - президентът на Косово Хашим Тачи, също трудно артикулира заявяваните и от него възможности за промяна на границите между Сърбия и Косово. Явно, осъзнаващ преобладаващата подкрепа за новосъздадената държава, той открито заложи на тандема "М+М" (Меркел и Макрон). И доста директно "изрази надежда" двамата европейски лидери да убедят Вучич да признае независимостта на Косово. 

А и отвъд Атлантика долетя анонс от един бивш помощник на държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия (Хойт Браян Ий), който не оценява срещата като решаваща. Но, забележете, според него разделянето на етнически принцип не било правилно. Това е добре, ще кажат преизпълнените с демократични пориви световни ментори. Но дали тази схема е общоприложима, особено в случая с балканската етническа смес, която лесно става и взривоопасна. Да не говорим, че провалената европейска либерална матрица не винаги пасва на нашата си реалност. Независимо че високоплатените ни пратеници в европейските чиновнически институции твърде бързо забравят откъде са тръгнали, чии интереси защитават и граждани на коя страна са "предимно".

Такива мисли ме налегнаха в първия ден от Светлата седмица след Великден, когато подопечните на властта медии ни убеждаваха, че едва ли не цялата държава се е юрнала по екскурзии в чужбина и по СПА дестинации. Е, сит на гладен вярва ли?