Eдин от ятото

Величко ХИНОВ

Мислил във факултета, че е открил вестникарството в кръвта си. Но журнализмът не се учи на университетската банка. Там, между книгите, в библиотеките, се сбират познания. Младият човек просто ориентира посоките си на мислене, подостря перото си в студентския вестник. Ала поетичните трели, споходили го отрано, ще литнат нагоре, ще вземат връх. И той се озовава в поетичното ято на Алма Матер, дето ще срещне и приятелството завинаги с редица поети от т.нар. априлско поколение.
***
Вратата е отворена, ала не се чуват бавните му, изтежко стъпки на проскърцващата стълба. Таванската соба, дето сбира литературния кръг на "най-възрастното" българско списание от периодиката ни, родено още в робско време, за да е светлик в тъмната нощ, е притихнала. "Читалище", списвано за българите, където и да са по широкия свят, загуби дългогодишния си главен редактор - поета, публициста стожер, общественика родолюбец Петър Динчев.
***
Дошъл в столичен всекидневник, той бе вкусил от сладостта и тревогата, от мъката и тъгата, но и от радостта, закодирани в Родопа. Докоснал се до неповторимото очарование на родопския фолклор, Петър Динчев ще го обикне и ще се вдъхновява от него завинаги. Защото там, дълбоко в душата му, е влязла обичта към славеевия неповторим глас на неговата любов, разнесла по света непостижимата звучност и хармония на българския фолклор - голямата звезда на Родопа - Бойка Присадова. Как ли би изглеждал Държавният ансамбъл "Филип Кутев" без нея?! А откритието й е на самия голям фолклорист. Той дал крила на славеевия родопски глас да кънти по най-големите световни сцени и да жъне буря от аплодисменти за милата ни България.
Та в редакционната соба на вестник "Кооперативно село" влезе задълго това родопско момче и с блага усмивка срещаше сътрудниците от бюрото, зад което е седял големият писател и краевед Стефан Станчев. Там се намерихме след студентския вестник. Университетът бе събрал литературното поетично и журналистическо ято. А моя милост, наблюдаващ киноизкуството, правеше своите опус-кинокритики за печата и радиото.
Веднъж, чакайки да хвърли поглед над текста ми за поредна филмова премиера, прозвуча неговият комплимент. "Какво си се разбързал толкова? Да си поприказваме, нали, Пешко?" (При него в културния отдел бе и Петър Андасаров.) Аз наистина бързах да видя одобрителния му подпис или бележки по текста. Имах някаква среща. А той блесна с весел поглед, погали мустачките си и рече: "Абе, човек... ей, Величко, аз ли ще те уча как се пише кинорецензия или ти мене!" И извъртя подписа си демонстративно на страницата.
***
Ще минат години, ще си спомняме весели случки, ще се "засичаме" на премиери на книги и филми, за да се намерим отново в това стайче на тавана на писателския ни съюз. Литературният кръг "Читалище" носи в себе си светналото прозорче на читалището, сродило ни завинаги със словото, с книгата, с народната песен и танц, със самодейната сцена, които винаги и днес дават крила за полет на новото поколение.
Е, бат'Петьо бе един от тези крилати хора, които дават на младите крила. Ще го помним!

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.