13 Ноември 2019сряда19:17 ч.

От пръв поглед личи: единствена рожба

Знание

Единствените деца в семейството са креативни егоисти

Първородните се отличават с лидерски мераци, средните - с посредничество, най-малките - с бунтарство

/ брой: 46

автор:Зорница Веселинова

visibility 849

Единствените деца в семейството са егоисти, прекалено изнежени и прекалено капризни, смятат психолози. Много от родителите съветват рожбите си: в никакъв случай не се обвързвайте с човек, който е само дете в семейството - ще ви скъса нервите със своенравността си. 

Така ли е всъщност? Наистина ли единствените деца са егоцентрици, изживяващи се като пъпа на Вселената, вървящи с рогата напред, не чуващи ничии съвети и не съобразяващи се с никого?

В края на XIX в. американският педагог проф. Едуин Боганън от университета "Кларк" в щата Масачузетс организира екип, който проучва поведенческите реакции на единствени деца в семейства от различни социални прослойки. Изводите са: тези деца са разглезени и се интересуват предимно от себе си. 

През 1920 австрийският психолог Алфред Адлер пише в своя научна публикация: "С колегите Никола Рулевич и Алекс Дьониц доказахме, че деца, които растат без братя и сестри, имат трудности в общуването, защото изостават в психичното си развитие". 

Наскоро приключи мащабно проучване на единствени деца, чиито инициатори са германските учени д-р Андреас Клок и д-р Свен Щадмюлер от Университета по приложни науки във Франкфурт. Те и сътрудниците им изследват развитието на 10 000 единствени в семейството деца въз основа на връзката им с родителите. Известно е, че колкото по-здрава е тя, толкова по-щастливо се чувства момичето (момчето). В сравнение с връстниците си, растящи в компанията на каки и/или батковци, то има по-голямо доверие към околните и поради това по-лесно общува с тях, а личният му живот е по-успешен. Разликата с първородните рожби е само 1% в полза на единствените. Обаче при всяко следващо дете качеството на връзката с родителите рязко се влошава. Най-зле се чувстват последните деца в семейството. При тях се наблюдава най-голям дефицит на родителско внимание и любов. Това опровергава мнението, че най-малките деца във фамилията са всеобщите любимци. 

Германските психолози установяват, че единствените рожби са много ощетени в психично отношение поради липсата на братя и сестри. Тази особеност се наблюдава най-вече в ранното детство. Много от "опитните зайчета" на д-р Клок и д-р Щадмюлер разказват, че разговарят, играят и се разхождат с въображаем батко или с въображаема кака, че ги сънуват често. 

Резултатите от това изследване съвпадат с резултатите от проведеното през 1986 г. проучване на психолога Тони Фалбо от Университета на Тексас. Той също изучава синдрома "единствено дете". Работи с 2000 респонденти и също стига до извода, че връзката на единствените деца с родителите е по-силна, отколкото тази на хлапетата с братя и сестри.

Китайски учени, ръководени от проф. Цзян Цю от Югозападния университет на гр. Чонгкин, изучават особеностите на личността и начина на мислене на невръстни в зависимост от поредния номер на раждането. Участниците са 126 единствени деца и 177 деца, растящи с братя и сестри. Изводите са: толерантността при единствените е по-малка, те много по-бързо и по-добре различават границата между доброто и злото. Стремежът им да помогнат на изпаднал в беда е малък. Но пък съчувствието, сътрудничеството и алтруизмът са забележимо по-големи в сравнение с тези при първородните и следващите поред деца. 

Китайските учени са категорични: креативността и чувството за душевен комфорт са по-големи именно при единствените рожби. Те по-лесно намират творчески и нестандартни решения на проблемите, по-трудно се поддават на стреса, по-самостоятелни и по-организирани са и не се впечатляват от дребните провокации. Може би това се дължи на факта, че трябва да се справят сами, че няма на кого да разчитат, освен на себе си.

Изследване на американски учени, публикувано в сп.PNAS, показва, че първородните деца са по-отговорни, вторите - по-спокойни и работят по-добре в колектив, а най-малките са противници на конформизма. Първородните и последните деца в семейството се конкурират за родителското внимание. Те са по-податливи на неврози, а вторите деца са по-уравновесени и спокойни. Най-големите неосъзнато се стремят да развият ума си за сметка на обаянието и да бъдат полезни както не семейството, така и на приятелите си. Склонни са да приемат трудните задачи, за да угодят на родителите. А най-малките са по-оригинални, непредсказуеми, адаптивни и по-бързо намират начини за самоутвърждаване в обществото.

Катрин Салмън, професор по психология в университета Редлендс, Калифорния, 25 години изучава коя е разликата между т.нар. средни деца и останалите рожби. Според нея те се влияят силно от мнението на каката или баткото, а не от становището на родителите. И по-често търсят помощ от по-големите деца. По-толерантни и доверчиви са към приятелите си, посредническата роля много им приляга.

Наскоро психолози от университета на Казан, Русия, пък установиха, че първородните деца са лидери и, ако не се реализират като такива, са вечно недоволни. Средните са прекрасни медиатори, способни "да разредят електричеството" във всяка напрегната ситуация. А най-малките са бунтари, които с лекота могат да сътворят буря в чаша вода.

Заразени прасета с чума в Разградско

автор:Дума

visibility 56

30 години след Десети ноември и пътят напред*

автор:Георги Пирински

visibility 372

/ брой: 218

Демокрацията на страха или защо "Времето (не) е наше!"

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 218

Граждани за Електорално Развитие на Бандитизма

автор:Юри Михалков

visibility 294

/ брой: 218

30 години преход - 30 години скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 291

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ