Една спорна годишнина

Божидар Бориславов

Началото на ноември 1995 г. дава надежди, че може би идва краят на една изключително брутална гражданска война, случваща се в сърцето на Европа в края на ХХ век. От 1992 г. в Босна и Херцеговина се водят тежки етнически сражения между сърби, хървати и мюсюлмани. В края на февруари 1992 г. босненските мюсюлмани и хървати организират референдум, на който мнозинството гласува в полза на отделяне от СР Югославия. Вотът е бойкотиран от сърбите, но на 6 април същата година Европейският съюз признава новата независима държава Босна и Херцеговина. Това води до началото на една война, продължила почти 4 години. Сръбските части на Радован Караджич завземат по-голямата част от страната, обграждат столицата Сараево и започват масово преследване на останалите етноси. Това е война, последствията от която сигурно ще се изясняват още много десетилетия. Това е война, по време на която враждуващите страни залагат над 1 милион самоделни взривни устройства от всякакъв вид и калибър. По време на тази война загиват между 100 000 и 200 000 души, според различните данни, което е една десета от цялото население на страната. По време на тази война всяка от страните вярва, че защитава справедлива кауза, за която е готова да отиде докрай и това превръща конфликта в особено жесток и кръвопролитен. След дълги опити за намирането на дипломатическо решение на 1 ноември 1995 г. под егидата на САЩ започва мирна конференция, която продължава три седмици. В нея участват югославският президент Слободан Милошевич, хърватският държавен глава Франьо Туджман и президентът на Босна Алия Изетбегович.

Дейтънският договор

Сложните преговори между лидерите на трите враждуващи страни завършват с уточняването на мирен договор, който бива подписан на 21 ноември в американската военновъздушна база Райт Патерсън край градчето Дейтън в щата Охайо. В преговорите участват активно американският посредник Ричард Холбрук и ген. Уесли Кларк. Същият, който като ръководител на обединеното командване на НАТО за Европа през 1999 г. ще ръководи военните действия на съюзниците срещу остатъчна Югославия и режима на Милошевич по време на кризата в Косово. Споразумението от Дейтън е подписано в присъствието и на американския държавен секретар Уорън Кристофър като гарант на договора. Официалното парафиране обаче става на 14 декември в Елисейския дворец в Париж. Дейтънският договор действително слага край на военните действия в Босна. Това споразумение има за цел да се съобрази с всички страни в конфликта, така че да прекратят огъня. Договорът е опит да се нагодят исканията на различните общности, за да могат да съжителстват съвместно, като им се оставя доста широка автономия. Босна и Херцеговина е разделена на две основни съставни части: Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. Създаден е и независимият кантон Бръчко, който едновременно има местно самоуправление и е под суверенитета на държавата Босна, но е част от Република Сръбска. Според договора от Дейтън Босна и Херцеговина е управлявана от тройно председателство, в което влиза по един представител на сърбите, хърватите и мюсюлманската общност. Има и централен парламент. В същото време значима роля получават местните власти, а всяка от съставните части има отделен кабинет. Прилагането на мирното споразумение се реализира чрез мандат на ООН и въоръжени сили на НАТО АЙФОР /IFOR/. Година по-късно силите са трансформирани в стабилизиращи СФОР /SFOR/. От 2004 г. командването на тези сили е поверено на Европейския съюз.
Трябва да се отбележи, че договорът от Дейтън изиграва изключително важна роля за спирането на огъня и създава реални условия вече самостоятелната държава да започне да се възражда и изгражда отново. Същевременно обаче задоволяването на всички претенции е трудна задача, която в крайна сметка води и до негативи, които започнаха да лъсват през последните години. Тук обаче следва да се има предвид сложната обстановка, при която е подписан този договор.

Проблемите

За 15-те години на своето самостоятелно съществуване Босна и Херцеговина, не без помощта на външна намеса и чужди експерти, постигна стабилност и предприе официален курс към евроатлантическа интеграция. От тази година страната е включена в програмата План за действие за членство в НАТО. Босна нерядко е давана за пример по отношеине на успешната намеса на международната общност в тежки конфликти. За стабилизацията на Босна през 90-те години на миналия век са отделени около 14 милиарда долара и са проведени редица международни форуми. Същевременно обаче Босна има сериозни проблеми, които значително забавят нейното развитие. Силните местни органи на самоуправление и ръководства на отделните съставни части на федерацията на практика поставят централната власт в Сараево в доста слаба позиция. Република Сръбска има собствено правителство и президент, собствени данъчни служби, образователна система и дори външна политика и изобщо отказва да се съобразява с позициите на централното управление, още повече, че там несръбското население наброява едва около 8 на сто. Трябва да се има предвид, че местните органи на самоуправление са изградени изключително на етнически принпцип. А отделните етнически общности във федерацията живеят собствен паралелен живот. Между тях продължава да съществува взаимно недоверие и неприязън. Тези фактори са сериозна пречка да се създаде единна общност, която да тласне страната напред и пречат на приемането на важни закони, които да проведат по-дълбоки и крайно необходими реформи. Същевременно в страната има огромна безработица, корупция и сива икономика, но етносите продължават да се блокират взаимно. През последните години значително се засилват сепаратистките настроения в Република Сръбска. Но подобни тежнения има и сред хърватската общност. Сепаратизмът стана собено актуален въпрос след обявяването на независимост от страна на Косово. Сръбският босненски лидер Милорад Додик дори заплаши със свикването на референдум за отделянето на Република Сръбска.
Гласуването на избори винаги е подчинено преди всичко на етническия принцип. Показаха го и последните общи избори в Босна, проведени през октомври т.г. Пред Съвета за сигурност на ООН върховният представител на международната общност в босна Валентин Инцко коментира, че етническото гласуване, при което единият етнос може да блокира централната власт, е голям проблем за страната.
На този етап опитите да се подготви почвата за разделяне на Босна срещат решителния отпор на ЕС и САЩ. По време на дипломатическа совалка в Западните Балкани американският държавен секретар Хилари Клинтън заяви категорично, че САЩ не подкрепят разделяне на Босна. По-рано еврокомисарят по външната политика на ЕС Катрин Аштън заяви категоричната позиция на организацията против разделянето.
Въпросът обаче е доколко призивите за реформи и проевропейска ориентация ще сработят? Явно е, че промяната в курса не може да се случи само чрез смяна на лицата в председателството или в правителствата. Проблемът е дълбинен и е в рамките на отделните етнически общности. И много зависи дали те ще успеят да заживеят заедно като добри партньори. Към момента това не се случва в особена степен.