Една всеотдайна жена до Гео

Валя Сотирова,
уредник в Къща музей "Гео Милев"


Милица Димова е родена на 23 март 1891 в град Брезник. Родът й се корени в старозагорското село Главан, а негов родоначалник е дядо Керан, свещеник и родолюбец.
Мила израства в семейството на интелигентни и знаещи какво искат от живота хора. Баща й Димо бил човек ученолюбив, с тънко чувство за хумор и артистични наклонности. Майка й Петя завършва гимназия във Варна, а някъде към 1909 г. заминава с децата за София. Тя е амбициозна жена и иска най-доброто за тях. 
Мила учи в Софийския университет и участва в оперна трупа, където пеят заедно с Багряна. През 1911 г. е във Франция, в Сорбоната, където е в компанията на Константин Константинов, поета Николай Лилиев, а също и на оперната певица Констанца Кирова.
Към средата на декември 1917 г. Николай Лилиев запознава Мила и Гео. Съдбата среща двама млади, отдадени на литературата и говорещи на един език хора. Свързва ги завинаги любовта им, но и общият поглед напред в бъдещето. Неизчерпаеми са интересите и темите, подклаждали този огън помежду им - театър, литература, изложби.
   
Заедно са не само в хубави емоции

но и в напрегнати моменти на житейския си път. По време на лечението на Гео в Германия Мила е с него. Не само като негова морална подкрепа, но и като поставила се в услуга на онзи, който има мисия - да европеизира българската литература, да я направи равна на европейската и световната.
За Гео Милев няма съмнение, че е намерил един достоен съратник в литературното поприще. Много елегантно представя Мила на приятелите си. Писмото от 25 декември 1917 г. до Лилиев той завършва с: "Сърдечно те целуваме: Гео, Мила".

Не така стоят нещата със семейството

Той се опасява, че патриархалният морал на дядо Мильо не би приел лесно жената до него да е с 4 г. по-голяма и на всичко отгоре да е актриса. Затова вероятно поздравите от Берлин са само от "Георги". Дори когато двамата са в Германия и Мила превежда за Мильо Касабов "Последният Абенсераж" от Шатобриан, Гео не споменава за близките си отношения с нея. Но истината не остава скрита. След разговор с Николай Лилиев родителите са силно притеснени. Според Пенка Касабова, сестрата на Гео, по-малкият им брат Борис пише до брат си за родителските тревоги, че Гео е заминал с "някаква приятелка, за която щял да се жени". Гео реагира нервно: "Тук приложено ви изпращам едно Борисово писмо. Вий ли сте го подучили да ми пише такива нахални писма...".
Мильо Касабов има своите

страхове и резерви спрямо женитбата

на първородния си син. Той е преди всичко много разстроен от здравословното състояние на Гео. А и издателските проекти едва покриват разходите. Как ще храни Гео семейството си?
Но и Гео има своите аргументи. Намерил е мила и любяща жена. И настоява по-скоро да му  изпратят свидетелството за венчание, без което не може да встъпят в брак. Защитава любовта си. Противопоставя се на онези, които много обича, в името на своето щастие.
В писмо от 29 април 1919 г. той пише на майка си: "Очаквам свидетелството, без което не може. Ако ти го донесеш, добре. Само че: да предупредя още веднъж: ако (може би) ще идваш с недобри намерения и други такива, по-добре хич недей идва. Ако ли не - т.е. ако дойдеш като майка на сватба - добре дошла!

Толкоз казвам и разбирайте ме добре


На 13 юни 1919 г. Гео и Мила сключват брак в Софийската епархия. Кумува им артистът Никола Икономов.
Едва ли Мила не си е давала сметка за това отношение на Мильо Касабов към нея. И след изчезването на Гео Мила продължава да усеща обвинителния поглед на Мильо Касабов. В "Гео Милев - живот и творчество" той ще напише "в това отношение снахата нищо не прави". Т.е. не го търси достатъчно. Голяма е болката на бащата след изчезването на сина. Това вероятно е обяснението за подобно отношение тогава. Но с времето той разбира, че Мила не е преставала да обича Гео, да го търси и да се надява на неговото завръщане...

Доказателството идва

чрез един намерен от Георги Янев документ в архивите на Къща музей "Гео Милев", според който "Столичното полицейско комендантство удостоверява, че софийският жител Гео Милев е търсен от съдебните власти чрез полицейските органи, за когото е издадена и заповед за дирене под N 66 от 20 май т. г., обаче впоследствие се оказа, че се намира в неизвестност.
 Настоящето се дава на Мила Гео Милева вследствие заявление и вх.N 823 от 6 того, за да й послужи гдето стане нужда."
Всъщност и двамата са страдали много. Всеки посвоему - Мила обича съпруг, а Мильо Касабов - син. И двамата не престават да го дирят. Да пишат писма до различни инстанции в България. Почти всички молби, освен от бащата и майката Анастасия, са подписани и от "Мила Гео Милева от София, съпруга на поета Гео Милев от София".
След години

в спомените си Ламар ще напише

"Мила изпадна в униние и бедност". Двете малки деца остават без баща. Те ще запазят спомена за него единствено от разкази на близките.
Но Мила ще бъде грижовна майка и ще изпълни заръката на съпруга си децата да учат езици. Върху нея пада отговорността да се грижи за физическото им оцеляване и за образованието на Леда и Бистра.
Леда Милева в литературна анкета казва за майка си: "Тя остава вдовица само след шест години семеен живот, но не позволяваше да й се подхвърля, че може да ни отгледа по-лесно, ако се омъжи повторно. Чувстваше като свой върховен дълг да бъде вярна към паметта на съпруга си и да съхрани литературното му наследство. Не с думи и назидания, а с личния си пример предаде това и на нас, двете си дъщери."