Едно от огнищата на COVID-19 в Италия е унищожено

Изолацията на хората и строгите мерки, които италианското правителство взе за борба с коронавируса, започнаха да дават положителни резултати. От три дни във Во няма нито един случай на новозаразен. Северноиталианското селце, близо до Падуа, с население от около 3300 души, бе едно от огнищата в Италия. В края на февруари първите случаи се появиха там и в Кодоньо, област Ломбардия. Според данните, 2,5% от жителите на Во бяха заразени с вируса, като още на 21 февруари се разбра за първите два позитивни случая на двама възрастни. И докато местната управа заседаваше какви предпазни мерки да бъдат взети, собствениците на заведения, магазини и офиси един по един започнаха да ги затварят, а хората се изолираха по домовете си.

Три дни след първите случаи в северните райони на Италия бе взето решение да бъдат затворени училищата, детските градини и университетите в засегнатите райони. На 23 февруари правителството ограничи работното време на заведенията и магазините в областта Ломбардия, където случаите на заразени с коронавирус се увеличаваха с всяка изминала минута. Първият инфектиран в района бе регистриран на 23 февруари, а в момента в областта според официалните данни заразените са над 13 300 души, починалите - над 1200, настанените на лечение в болници - 5500, от които 770 - в интензивните отделения. Мерките, които бяха взети в т.нар. червени зони, се оказаха недостатъчни заради потока на хора, пътуващи из цялата страна, и инфлуенцата започна да засяга също Централна и Южна Италия. Появиха се критики към правителството на Джудзепе Конте, дори обвинения в ненавременни действия. Лидерът на дясната "Лега", както и президентът на област Венето Лука Заия настояваха за строги мерки не само в засегнатите области, но в цяла Италия.

На 8 март Ботушът осъмна с нов правителствен декрет за изолацията на 14 големи северни провинции. Затворени бяха Модена, Парма, Пиаченца, Реджо Емилия, Римини, Пезаро и Урбино, Алесандрия, Асти, Новара, Вербано Кузио Осола, Верчели, Падуа, Тревизо и Венеция. Крайната мярка бе взета, за да се ограничи движението на хората извън тези райони и да се спре разпространението на COVID-19. Затворени бяха всички заведения, магазини, офиси, без тези от първа необходимост като супермаркети, аптеки, болници, градски транспорт и пощи. При невъзможността да пътуват с автомобилите си голяма част от хората видяха спасението в италианските железници. Гарите на Милано бяха задръстени от тичащи, притеснени хора, хващащи първите влакове за южните части на страната. Настаналата паника разтресе дотогава слабозасегнатите южни райони. Кметовете им се обявиха против нашествието от "червената зона", а междувременно се разбра, че има дори спрян влак в Казерта по линията север-юг. Незабавните проверки в препълнените влакове установиха, че почти няма пътници с работни, неотложни ангажименти, а повечето са бягащи от плъзналата из северните градове зараза. Това допълнително усложни ситуацията, железопътният транспорт на Ботуша блокира, влаковете се движеха с 15-часови закъснения. Органите на реда разясняваха подробно наредбите, за да намалят хаоса. Разбра се, че пътуващите безработни или други сериозни причини са изложени на риск не само от глоба до 206 евро, но и от образуване на наказателни производства с обвинения за заплаха здравето на нацията, като крайната мярка е полицейско задържане. Крутите мерки накараха повечето северняци на Ботуша да се приберат по домовете си, докато отмине заплахата от масова зараза.

Междувременно COVID-19 се разпространи не само в континенталната част на Италия, но и по островите. Регистрирани бяха случаи дори в Сардиния и Сицилия. Броят на заразените растеше с всяка изминала минута, не само в Северните райони, но из цялата страна. До 8 март - деня, в който правителството постави под карантина 14-те провинции, заразените в Италия бяха близо 8000 души, а в момента те са над 25 000. Увеличаването на броя принуди правителството да разшири обхвата на забраните и на 9 март, само ден след последния подписан декрет, от Кабинета ограничиха работното време на магазини, офиси и заведения от 10 до 18 ч. във всички населени места. След още два дни обаче, на 11 март, цялата страна бе поставена под карантина, а границите й - затворени за свободно движение на хора. Премиерът увери, че това е единствената алтернатива, но и допълни, че положителните резултати и спирането на броя заразени няма да дойдат незабавно. Решението е мярката да продължи до 25 март. Дотогава няма да работят заведенията в страната, спортните зали, офисите, кината, театрите, също магазини, адвокатски кантори, счeтоводители, архитекти. Работата си преустановиха строители, инженери, артисти, продавачи и всички онези, които нямат отношение към продукти и услуги от първа необходимост. Отворени са банковите, пощенските и застрахователните офиси в страната, както и хранителните магазини, тези за продажба на цигари, оптики, аптеки, транспортните и куриерски фирми. Работят и всички болнични заведения, както частни, така и държавни, лаборатории за изследвания и някои стоматологични кабинети. Повечето от изброените са с редуцирано работно време.

Изолацията доведе до временен хаос, защото не бяха отменени веднага крайните дати при работните ангажименти на някои професии. Затова и повечето адвокатски кантори работеха. В декрета е посочено че при спешна нужда практикуващите свободни професии могат да ходят на работа, като за целта е необходима автодекларация с информация за характера на работата. Същата се попълва от всички, които са извън домовете си, независимо от причината. Патрулиращи полицаи правят щателни провeрки за истинността на декларираното. През първия ден от наложената карантина италианците нямаха право дори на разходки в собствения квартал, което увеличи напрежението. И премиерът Конте направи уточнение, като поясни, че късите разходки и пазаруване са разрешени, но само в кварталите по местоживеене. Въпреки това обаче италианците стриктно спазват наложената карантина и улиците са празни. Всички супери и търговски обекти трябва да осигурят минималната дистанция от 1 метър между хората, появиха се заграждения и очертания, за да се предотврати струпването на хора. Излизащите и влизащите се пропускат от различни врати, а в зависимост от общата квадратура се допуска определен брой хора. Забранени са събиранията, ходенето на гости, дори посещенията при роднини. Рестрикциите блокираха не само потока от хора, но и икономиката на страната. Още в началните дни се появиха статистически данни за икономическите щети в страната. 

Първоначално правителството обяви 3 млрд. евро щети, които обаче бързо нараснаха на 7 млрд. евро. Според икономиста Валерио Малвеци обаче загубите за страната до края на февруари надхвърлят 30 млрд. евро. Щетите са калкулирани на базата на първоначалния отлив на туристите - едно от основните пера в икономиката на страната, на затворените магазини, офиси, дори фабрики. Появиха се мнения за скорошни фалити, затова се наложиха спешни мерки от страна на правителството. Джузепе Конте обяви разсрочване на плащанията на данъци и такси, а кабинетът одобри отпускането на 25 млрд. евро. Текстът за помощите обхваща 120 категории, между които семейства, студенти, лекари, работници, фирми. 3 млрд. евро ще бъдат насочени в сферите на здравеопазването и гражданската защита, 10 млрд. евро - в социалната сфера за подкрепа на работници и служители. Удължени са сроковете за плащане на кредити, данъци, задължения, като някои от тях са до 30 юни. Търговците и собственици на заведения ще могат да се възползват от финансова помощ в рамките на 60% за плащане на наемите за месец март, както и от 50% от парите, необходими за санирането при подновяването на работата, като максималната помощ ще бъде не повече от 20 хил. евро. До 31 май са отложени плащанията по вноски на ДДС, за тези които имат да внасят до 2 млн. евро.