Едва 228 фирми искат помощ по схемата 60/40

Бизнесът e  обезпокоен от факта, че при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, едва 228 фирми искат да се възползват от подкрепата 60/40, пише News.bg. Причината е, че много под 1% от предприятията виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред е в същностни дефекти на закона, който позволява мярката.Това се посочва в становище на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

Мерките, според бизнеса, вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно обезщетяване, правят запазването на заетостта невъзможно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение за времето, през което не полага труд. При това положение предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, тъй като не е в състояние да доплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд. И тогава обезщетението за безработица се поема напълно от държавата за период до една година, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малко разходи.

Задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, без каквато и да било насрещна престация, без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата доктрина, категорични са работодателските организации.

С такова задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд. Това не е компенсация, а ощетяване на предприятието и на работещите в него работници, които трябва да изработят и осигурят пари за подобна необоснована компенсация, която облагодетелства единствено неработещите, смятат работодателите.

За да се използват максимално, ефикасно и ефективно ограничените финансови ресурси на държавата, така че в рамките на същия ресурс да се осигури на повече хора адекватна подкрепа, най-вече там, където е най-потребно, цялостна компенсация на дохода може да е допустима само по отношение на възнаграждения, равни на минималната работна заплата, а с нарастване на дохода интензитетът на компенсация следва да намалява, според работодателите.

Поради извънредно кратките срокове на приемане, Законът страда и от други пропуски и противоречия, които следва да бъдат отстранени, според тях.

Задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение на работниците при престой, скрепено със задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение, в ситуация на извънредно положение от неработещи предприятия, за неопределено дълъг период от време, е предпоставка за постигане на точно обратния на целения ефект, а именно - съкращения на работници и служители, вместо запазване на заетостта, предупреждава бизнесът.

За да се постигне реален ефект от предложената мярка и да се преодолеят идентифицираните проблеми, е необходимо работодателите да не бъдат натоварвани с разходи за трудови възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски в случаите, когато работата на предприятието е спряна (напълно или частично) и когато работникът или служителят не полага труд, предлагат работодателите.

За периода на престой, работникът или служителят следва да получава обезщетение от фонд "Безработица", като същевременно запази работното си място, настояват те.

Затова бизнесът иска законодателна промяна, чрез която със средствата да могат да бъдат подпомагани пряко и частично отсъстващите доходи на работниците и служителите, без да се поставят неизпълними условия пред предприятията.