Ефектът на доминото

Хроника на един предизвестен загубен вот на доверие или ефектът на доминото е това, което се случи в Германия. Кабинетът на канцлера Олаф Шолц остана безславно в историята, както наскоро се случи и с правителството във Франция.
Вероятно любителите на конспиративните теории ще кажат, че така става с всички, които се срещат с украинския президент Володимир Зеленски - той сякаш ги урочасва и след време те слизат от политическата сцена. Марио Драги, Борис Джонсън, Риши Сунак са малка част от европейските лидери, принудени да свикат предсрочни избори в страните си.
Факт е, че в България нямаме право ехидно да потриваме ръце и да злорадстваме на случващото се в "нашето евросемейство", при положение че дори не можем да съставим правителство или, ако го направим, то е обречено още в зародиш. Но няма как всичко това да не се отрази и на без това буксуващата икономика и вял политически елит.
Изводът от случилото се в рамките на по-малко от две седмици е показателно за политиката на Стария континент - както вляво, така и вдясно. Това ни показаха Берлин и Париж. Лидерите са се изчерпали, няма какво да предложат, хората са недоволни, не се мисли в перспектива, а само от вот до вот и как да се задържат на власт, по възможност - цял мандат.
Шолц беше наясно, че вотът на доверие няма да мине, коалицията му се беше разпаднала, вече имаше дата за нови избори, затова беше излишно да удължава агонията и да си хаби думите, че ако остане канцлер, ще "модернизира страната", "ще увеличи минималната заплата" и т.н. - все неща, които имаше време да направи или поне да предприеме стъпки в тази посока, но подобно на грешник на смъртния си одър, искащ да открадне още малко време, не му се получи. Защото тази сцена е описвана в книги, филмирана, разигравана от негови колеги по света и вече никой не вярва на крокодилски сълзи.
Лошото е, че започна ефектът на доминото и трудно може да бъде спрян. Едва ли с падането на немското правителство ще свършат драмите в ЕС. Нека не съм лош пророк, но с идването на Новата година идва ред и на следващия кабинет, който да падне, и така, докато управляващите не осъзнаят, че някъде грешат, и то сериозно.