Ефектът на доминото

Когато през ноември м.г. България и още 5 страни обявиха, че няма да изпратят свой представител на "Евровизия 2014", надали някой е предполагал, че само 2 месеца по-късно бройката на "отстъпниците" ще се увеличи двойно. Отказът на вече 12 държави от участие в песенния конкурс в Копенхаген е емблематичен пример за ефекта на доминото.
Явно последователите на нежелаещите да харчат стотици хиляди евро за музикалния форум видяха, че страшно няма. Никой не е издърпал ушите на "бедните роднини" от евровизионното семейство. Не им е наложил и някакви санкции и рестрикции за това, че се осмелиха да огласят аргументите си за отказа. Също така на пропускащите тазгодишния конкурс в Дания не е било забранено да премислят и някога пак да се върнат в песенното състезание. Стига да намерят необходимите средства, за да платят непосилната за повечето такса за участие.
А през последните 8 години тя е скочила 100%. И понеже приходите и разходите от "Евровизия" се поемат от страните-учредителки и организаторите на конкурса, вложените от останалите участници в песенното състезание средства не са достатъчни, за да "платят" за очакваното от тях внимание и класиране на финала.
Някои държави обаче са се отказали от конкурса не заради парите. А след доста на брой несполучливи опити да са в Топ 10 на финалистите те просто са си дали сметка, че не могат да преборят (гео)политическия избор на Европа в музикалния конкурс. Въпреки че организаторите винаги са отхвърляли подобни определения за вота като неоснователни.
Три от страните обаче спират участието си в "Евровизия" поради "липса на обществен интерес". Наистина, кому е интересно поизчерпаното песенно състезание с предизвестени победители? Защото не за всичко може и трябва да се обвинява финансовият колапс. Евровизионната криза е много по-дълбока.