20 Февруари 2020четвъртък19:57 ч.

Експериментът

/ брой: 207

автор:Евгений Гиндев

visibility 1993

Ако се следят средствата за масово осведомяване, изводът е очевиден - икономическото състояние на държавата е лошо, обществото е разтревожено, очертаващите се перспективи не будят никакви надежди. Соня Колтуклиева в интервю пред в. ДУМА от 25.08.2010 г. с презрение заяви, че "България е дамгосана с тежката съдба да има за икономически вицепремиер и финансов министър по време на криза един ограничен касиер-счетоводител вместо финансист с опит, компетентност и познания на реалната икономика... Той е шоумен в "Дисниленда на Балканите". Повече от месец в електронното издание на в. ДУМА стои статията на д-р Н. Михайлов "Само гладът може да събори популизма на тази власт". Но най-показателна е една бележка на Юрий Борисов в броя от 1.09.2010 г. В нея се задава много сериозен въпрос: "Казват, че държавата била лош стопанин... Ако е вярно, защо това трябва да се отнася само за отделни предприятия, а не и за цялостното управление? Не може ли да станем световни новатори и да обявим управлението на България на търг?"
Нека да направим опит да се ориентираме съвсем накратко по този въпрос. При това аз нищо няма да измислям, а само тезисно ще изложа написаното в английския в. "The Guardian" от 11.09.2007 г.
Всичко тръгна от САЩ при президентството на Дж. Буш-младши. Този период беше тържество на необуздания капитализъм по модела на Милтън Фридман, президент на фонд "Наследство" (Heritage Foundation), според когото държавният сектор трябва непрекъснато да се ограничава заедно с предаването на правителствени функции на частни корпорации, работещи на принципа на печалбата. Крайностите стигнаха дотам, че Буш-младши започна да приватизира и сектори като националната сигурност, отбраната и воденето на войната, защото беше убеден, че частните компании са способни да предоставят базови услуги. Ролята на правителството се свеждаше до събирането на пари, нужни за разкриването на нови пазари, за закупуване на идеи в кипящия котел на свободното предприемачество и да стимулира индустрията да създава още по-нови технологии. С други думи, политиката създава търсенето, а частният сектор предлага възможните решения. По думите на Джейн Александър от министерството за национална сигурност "Ние нищо не създаваме; ако пазарът не го създаде за нас, няма да имаме нищо". Така започна да се утвърждава нова форма на управление, наричана аутсорсинг (съвременната Българска армия се строи по този принцип).
Терористичните актове от 11.09.2001 г. и ужасяващите природни и техногенни катастрофи като че ли сложиха край на разюзданите идеи на Фридман. Оказа се, че да се разчита на частния сектор в минути на изпитания е не само недалновидно, но и престъпно. Обществото отново си спомни за кейнсианството. Но не задълго. Новият президент Обама, отначало срамежливо, а вече и открито, продължава реализацията на идеите на Фридман. Вижте Ирак. Професионалната армия се изтегля, заменят я частните охранители. До 70% от работата на новата разузнавателна агенция CIFA  (Counterintelligence Field Activity) се изпълнява от частни фирми. Бившият директор на Агенцията за национална сигурност Кен Минихан заяви: "Националната сигурност е твърде важна, за да се повери на правителството".
    Точно тези идеи и тази практика се старае да внесе в България "провалилият се чиновник от Световната банка" Симеон Дянков. Като прибавим и извечната политика на банката да стоварва цената на всички трудности в икономиката върху гърба на бедните и средните слоеве от населението, картината в България става прозрачна, като водата на Рилските езера - насажда се капитализъм от най-варварски, див и примитивен вид, правещ богатите още по-богати и бедните - още по-бедни. Стигна се дотам от политиката на правителството на ГЕРБ да се възмущават СДС и ДСБ. Каква ирония на съдбата - хората, най-отговорни за ставащото в страната ни, вече усещат опасностите, криещи се в провежданата политика, и се забезпокоиха. Но - дотук! Защо?
Защото времето на преговори и на демонстрация на недоволство чрез скръстените ръце (стачките) вече изтича. Народът, обществото е на кръстопът и какъв път ще избере, все още не може да се предвиди. Може да стане и страшничко. А къде е опозицията?
Докато гледате как потупват по рамото и хвалят нашия министър-председател за бързите и решителни реформи, не се учудвайте. Ние сме експеримент, в който се проверява колко време един народ може да издържи да го правят на скот.

Румен Радев: Управляващите да се замислят

автор:Павлета Давидова

visibility 45

/ брой: 36

БАС в София: Спрете Луковмарш!

автор:Велиана Христова

visibility 44

/ брой: 36

Фандъкова забавила с година решението за винетките

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 36

ГЕРБ променя нелегално данъци и акцизи

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Дипломатическа активност заради Сирия

автор:Дума

visibility 32

/ брой: 36

Кратки новини

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 36

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 70

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 35

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 38

/ брой: 36

Костенските ножари

автор:Михо Червенков

visibility 36

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ