Eнергийната ни политика - рискована игра на покер

Антон Гицов

Неотдавна проф. Нина Дюлгерова, енергиен експерт и преподавател във Варненския свободен университет, коментира, че през последните четири години българо-руските  отношения в енергийната сфера са на принципа на покера. Това е игра на карти, за която са характерни рекетиране, блъфиране-надцакване, игра пълна с рискове, която може да банкрутира неумел играч, особено когато той разполага с по-слаби карти.
За България, както и за всяка една европейска страна, е от изключителна важност да осигури за своята икономика достатъчно и евтина електроенергия, нефт и газ. Изхождайки от това съображение, правителството на тройната коалиция постигна споразумения с Русия за осъществяване на проектите от т.нар. Голям шлем - проектите АЕЦ "Белене", "Бургас-Александруполис" и "Южен поток". Идването на власт на правителството на ГЕРБ обаче постави под съмнение осъществяването на "Големия шлем", защото в играта се включи нов играч - САЩ. Позициите на Вашингтон в енергийното противоборство на Балканите и в частност с  Москва станаха изключително силни с идването на власт на американофилското правителство на ГЕРБ. Американският посланик Уорлик, подкрепян от русофобите от Синята коалиция, започна неуморно да агитира българското правителство "да намали енергийната си зависимост от Русия", като не се строи АЕЦ "Белене", а се строи седми блок на АЕЦ "Козлодуй", към което американската страна проявява интерес. В този план се проведе атака и срещу руско-българско-гръцкия проект  за нефтопровода "Бургас-Александруполис", като открито се лобира за алтернативния проект АМБО (АМБО е американска компания), съгласно който да се изгради нефтопровод от Бургас през България и Македония до албанското пристанище Вльора. Подобен подход, но неуспешен, САЩ предприеха и спрямо Турция, като Вашингтон бе против изграждането на руско-турския проект "Син поток", осигуряващ руски газ за Турция.
 
Първият удар

който Бойко Борисов нанесе на българо-руските енергийни проекти, беше ликвидирането на проекта "Бургас-Александруполис", за който беше осигурено европейско финансиране от 45 млн. евро, и от който проект бяха жизнено заинтересовани Гърция и Италия. От този проект България щеше да има 1,5 млрд. долара приходи от строителството, 1,8 млрд. долара постъпления в страната ни като разходи, които компанията трябва да направи у нас за различните си дейности в следващите 20 г.
След "Бургас-Александруполис" дойде ред и на АЕЦ "Белене". Първоначално българският премиер беше готов да построи ядрената централа, после се разколеба, а накрая, след неколкочасовото посещение на Хилари Клинтън у нас, смени мнението си, като заяви, че България няма "двадесетте милиарда", за да построи централата. Борисов обеща референдум по въпроса, но се отметна и след като БСП събра необходимите подписи за референдум, поиска, ако се проведе такъв, в бюлетината да пише, че АЕЦ "Белене" ще струва на всеки българин колкото един мерцедес. И всичките тези приказки и увъртания, въпреки че генералният директор на "Росатом" заяви, че руската страна е била готова да вложи в проекта свои пари, даже до 100%, както е с Турция. Там те също строят атомна централа, а Русия е била готова, след като финансира нашия проект, българската страна да откупи пакет от централата. От наша страна обаче не са поискали такова инвестиране.

Отказът от АЕЦ "Белене"

отвори вратите за успешни американски опити да изместят Русия в ядрената енергетика на България. Американската "Уестингхаус", която участва в модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" и действа да измести Русия като доставчик на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", заяви интерес и към строителството на седми блок, за което беше подписан и меморандумът за сътрудничество между Български енергиен холдинг (БЕХ) и "Уестингхаус". Беше проведен и конкурс за предпроектното проучване за изграждане на седми блок на АЕЦ "Козлодуй" и тя бе избрана да го извърши. В конкурса руска компания не участва, защото на Русия беше ясен кой ще е предизвестеният избраник, но затова пък от руски източник дойде индикация, че Русия "в никакъв случай няма да предаде нито един документ, нито една скица" на "Уестингхаус". Това обрича на неуспех работата на  "Уестингхаус" по проекта. Особено сериозно за нас става положението и ако отритнатата руска страна откаже сътрудничество на "Уестингхаус" по модернизацията и удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй".
Когато Бойко Борисов ликвидира АЕЦ "Белене", Русия не показа раздразнение от постъпката на българското правителство и това изглежда успокои българския премиер и русофобите около него. Ще минем метър, помислиха си те, руснаците няма къде да мърдат, няма да имат финансови претенции към нас, те все още разчитат на газопровода "Южен поток", който трябва да мине през България, с една дума, зависят от нас. Ето защо за нашите управници дойде като гръм от ясно небе претенцията на руската компания "Атомстройекспорт" за компенсации в размер на  един милиард евро.
Интересна беше реакцията на Бойко Борисов. Той беше направо изумен, когато от Москва дойде съобщение, че в графика на Путин не се предвижда договореното според Борисов посещение в София на 9 ноември. Българският премиер явно се стресна, защото е разбрал, че с "Южен поток", на който България много разчита, не държи никакъв коз в ръцете си. На него не може да не му е известно изказването на шефа на комисията по енергетика в Държавната дума Иван Грачов, който заяви, че България се държи като Украйна и най-добре е Русия да се откаже от "Южен поток".
Истината е, че другите балкански държави за разлика от България всячески се стараят да се превърнат в основни играчи в пренасянето на енергийни суровини от Русия за Европа, което ще им осигури

приходи от инвестиции

транзит и изгодни доставки за собствени нужди. Като основен и най-печеливш играч в това отношение засега се оказва Турция. За сметка на "Бургас-Александруполис", сега е възможно да бъде осъществен конкурентният проект "Самсун-Джейхан", подписан през 2009 г. между Италия, Русия и Турция. По отношение на природния газ Турция подписа през 2005 г. с Русия споразумение за доставка на руски газ. Тя се споразумя и с Азербайджан за изграждането на Транс-Анадолски газопровод, който минава през Турция, Гърция Италия и оттам до цяла Европа - проект, конкурентен на "Набуко", и донякъде обезсмислящ проекта "Набуко", от който България разчита да печели, тъй като се предвижда газопроводът да минава и през нашата страна.
Турция си осигурява в момента 60% от природния газ и 20% от петрола от Русия, като  подписа с Русия и договор за строеж на ядрена централа. Гърция се стреми всячески да стане "енергийно зависима"от доставки на газ и нефт от Русия и е готова на всякакви договори в това отношение, но проблемът й е, че тръбите трябва да минат през България. Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения и Италия се споразумяха за строителството на т.нар. Паневропейски петролопровод, който също е конкурентен на проекта "Бургас-Александруполис", който предвижда доставка на суров петрол от Каспийския и Черноморския регион през румънското пристанище Констанца до италианското пристанище Триест.
От румънска страна беше заявено, че Румъния се надява да привлече Русия за реализацията на проекта за строежа на петролопровода "Констанца-Триест" за транспорт на суров петрол към европейския пазар и че шансовете за това са нараснали във връзка с очертаващото се преустановяване на проекта "Бургас-Александруполис".
През ноември 2011 г. на официална церемония в Лубмин германският канцлер Ангела Меркел и руският президент Дмитрий Медведев, в присъствието премиерите на Франция и Холандия, пуснаха в експлоатация първия етап от газопровода "Северен поток", който ще доставя природен газ по дъното на Балтийско море до Западна Европа, заобикаляйки натоварените и невинаги сигурни от политическа гледна точка маршрути през Украйна и Беларус.

Блъфиране, надцакване, прецакване

Бойко Борисов очевидно се усети и изпадна в паника, че няма силни карти и може да загуби в играта на покер, която води в енергийната област и най-важното - че ГЕРБ може да падне от власт, ако догодина по време на изборите се окаже, че страната ни е изправена пред енергиен колапс. Няма АЕЦ "Белене", няма и седми блок и удължаване живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", няма нефтопровод, от който България би печелила пари и получавала нефт, няма го и газопроводът "Южен поток", ако руснаците решат да заобиколят България, като ненадежден партньор.
И се започна масирана кампания в две посоки. Първата - да се убеди Путин да дойде в България и подпише договора за "Южен поток". Подобно на Тодор Живков, който неспирно говореше за "Българо-съветската дружба", Бойко Борисов започна да говори за българо-руското приятелство и благодарността ни, че са ни освободили. Последва и прибързан, и необмислен ход от страна на неопитния министър на енергетиката Делян Добрев, който тържествено обяви, че се е намерил инвеститор, който да строи АЕЦ "Белене" - митичния американски консорциум "Глобъл пауър консорциум" - новина, която би трябвало да успокои Москва, че все пак "Атомремонтстрой" ще строи АЕЦ "Белене". Така че Путин може да идва и да подпише "Южен поток".
В този смисъл референдумът за АЕЦ "Белене" в известна степен е добре дошъл за Бойко Борисов - ето Путин може да е спокоен, има развитие по въпроса и "Южен поток" може да се подписва. Втората линия на кампанията на правителството е насочена към това да се убеди обществото, че каквото и да става, няма страшно - България има газ, колкото си иска и за поколения напред - не само шистов газ, но и газ в акваторията на Черно море, в блок "Хан Аспарух", близо до румънската граница. Отделно ще се изгради интерконекторна връзка с Румъния, която ще ни даде възможност да получаваме газ от Румъния и други държави от Централна Европа - без да имаме някакво предварително споразумение с Румъния да ни дава газ и без да се уточнява, че централноевропейските страни нямат свой газ, а разчитат на доставки от Русия.
Гонене на дивото и изтърваване на питомното - така може да бъде характеризирана играта на покер в областта на енергийната политика, разигравана от българското правителство. За разлика от съседни балкански и ред централноевропейски държави, под американски натиск и такъв от родни русофоби, то е на път да пропусне възможността да осигури задоволяване на енергийните нужди на България за поколения напред чрез преговори и постигане на договорености с Русия, която разполага в изобилие с такива ресурси.