Енергийната политика не трябва да се основава на скъпи източници

АНРИ МАЛОС е роден на 6 октомври 1954 г. в Монпелие, Франция. Член е на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 1995 г. Понастоящем е негов председател за периода 2013-2015 г. Професионалният опит на Анри Малос обхваща различни роли и функции: директор и консултант на Председателството на Френската търговско-промишлена палата (ACFCI) и съветник на президента по европейските въпроси; заместник-председател и член-учредител на Европейската асоциация на малките и средни предприятия, Съюза на малките и средни предприятия в Европейския парламент; лектор по европейските въпроси към Института за европейска политика, Университета "Робърт Шуман" в Страсбург, Университета на Вроцлав (Полша) и Висшия институт за управление на публичния сектор (ISMAPP). В рамките на европейските структури е бил председател на Специализираната секция "Заетост, социални въпроси и гражданство" (2004-2006) и на Специализираната секция "Икономически и валутен съюз, икономическо и социално сближаване" (2002-2004) на ЕИСК, бил е член на Бюрото на ЕИСК и съпредседател на Съвместния комитет ЕС-България, както и председател на Групата на работодателите на ЕИСК за периода 2006-2013 г. Участвал е в създаването и стартирането на Европейската мрежа на Евроинформационните центрове (през 2003 г. съществуват почти 300 такива центъра в цяла Европа). Работил е и върху концепцията и стартирането на финансовия инструмент "Смесено европейско предприятие" (JEV)  в подкрепа на МСП в Европа. Отговаря за дейностите на ЕИСК за страните членки във връзка с Конвенцията за бъдещето на Европа (2001-2003). Има многобройни публикации по тези, свързани с развитието на обединена Европа.

"Старият континент изгуби от своята конкурентоспособност заради ангажиментите за намаляване на парниковите газове"

През миналата седмица по време на дебат, посветен на реиндустриализацията на Европа, организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Анри Малос заяви, че в наши дни Европа страда от три мита. Според него първият истински мит е икономиката на познанието, анонсирана като цел на Лисабонската стратегия. Той твърди, че цялата реформаторска програма от този период е била грешна. Вторият мит е този за единния пазар, който преди три десетилетия е изглеждал като добра идея. Днес това просто не върши работа, тъй като пазарите са глобални, заяви Малос. Последният мит, който често се среща в Европа, е разбирането, че в икономиката могат да се случат чудеса. Например под формата на големи чужди инвестиции. Това според него не е вярно. Всъщност европейският проект трябва да тръгне по нов път, в който централно място да заема индустрията, смята той. Според него реиндустриализацията, а не регулацията, трябва да бъде най-важният приоритет. Малос заяви, че е време да се запитаме дали Европейската комисия трябва да бъде запазена в този си вид, тъй като тя всъщност пречи на сътрудничеството между индустриалците. Малос смята, че Старият континент трябва да промени енергийната си политика и да спре да си поставя такива амбициозни цели, каквито са изискванията за използване на ВЕИ-мощности. Това вдига цената на енергията и връзва ръцете на бизнеса, казва Малос.
 

- Господин Малос, от изложението ви по време на дискусията в София, стана ясно, че не сте привърженик на Лисабонската стратегия. Защо?
- Става въпрос за Лисабонската стратегия, а не за Лисабонския договор. Смятам, че това са вятърничави думи. И мисля, че е абсолютна грешка да се смята, че една икономика може да се развива без индустрия и без добавена стойност. В много държави се получи отрицателно въздействие от Лисабонската стратегия. Една от тях е Латвия. Кипър и Гърция - също. Както и Унгария в началото на това столетие, България също в известна степен. Индустрията на Латвия беше напълно изоставена, както и селското стопанство. И се смяташе, че абсолютно всички могат да бъдат заети в секторите на финансите, ИКТ или консултантските услуги.
- Това, което казвате, не означава, че сте против развитието на тези сектори?
- Не, разбира се. Но смятам, че това са вторични по важност сектори, които подкрепят индустрията и добавената стойност, но те не могат да са основен извор на богатство. Тези сектори сами по себе си не могат да крепят една икономика.
- У нас се смята, че за да имаме по-висок икономически ръст, трябва да развиваме именно високите технологии. Според вас на какво трябва да заложи България, за да се измъкне от блатото?
- България трябва да се съсредоточи и да заложи на локалното, на местното развитие. Това ще стане посредством развитие на местните, на човешките, на природните ресурси, на които България е толкова богата. През последните 20 години станахме свидетели на пълно изоставане на развитието на българското селско стопаство, с малки изключения като например зърнопроизводството. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век България беше една от водещите европейски държави по износ на селскостопански продукти. Сега всичко това е изоставено. Трябва да се съсредоточите върху малкия и средния бизнес. В индустрии - като например производството на мебели, на продукти от дърво, текстил, керамика и т.н. Всичко това са сектори, от които малките български индустрии и малките и средните български предприятия могат да извлекат голяма полза. И не само полза, но и да се превърнат в едни от лидерите в Европа в тази насока.
Днес сме свидетели на обезлюдяване на малките райони и смятам, че това е доста сериозен проблем. Трябва да се съсредоточим върху местното развитие. Радетел съм за това, а не за големите инвестиционни проекти.
- Казахте, че голяма част от парниковите газове не се "произвеждат" от Европа - други са големите замърсители. И Европа губи от тези си ангажименти. Това означава ли, че Европа трябва да се откаже от Протокола от Киото?
- Да, Европейският съюз не е основният източник на парникови емисии. А колкото до Протокола от Киото - той трябва да бъде актуализиран. И това е предвидено да се направи в Париж през 2015 г. Днес усилията спрямо този протокол не са споделени. Европейският съюз прави основната част от усилията, но Китай, Бразилия и Индия полагат по-малко усилия. Забелязва се ускоряване на изменението на климата. И европейската политика, с която се цели да се даде един пример на целия свят, всъщност е неуспешна. Неуспехът е в два аспекта. От една страна, защото Европа изгуби от своята конкурентоспособност заради задълженията, свързани с Протокола от Киото. Задължения, които други държави не са спазвали. И от друга страна, защото с тези усилия по никакъв начин не забавихме изменението на климата. Напротив - то се ускорява. Пример за това са катастрофалните събития във Филипините отпреди няколко седмици.
- Цената на зелената енергия е много висока и с това имат проблем всички страни от Европа. Вие твърдите, че това е донесло и проблеми на бизнеса. Как да излезем от това състояние?
- Смятам, че трябва да подходим разумно, а днес ВЕИ са твърде скъпи. Не може и не трябва една енергийна политика да се основава върху твърде скъпи източници. Може би след 20-30 години ВЕИ ще са по-изгодни, но днес това не е така. И фактът, че си поставяме цели от 20-30 на сто от производството да идва от ВЕИ, всъщност само доведе, от една страна, до увеличение на цените на енергията, а от друга - до подобряване на бизнеса в Китай. Това е така, защото соларните панели се произвеждат там.
- Как гледате на развитието на ядрената енергетика в Европа, още повече, че тя от екологична гледна точка напълно се покрива с изискванията от Протокола от Киото?
- Смятам, че ядрената енергия е чиста и ефикасна, и европейските държави не трябва да се лишават от нея. Трябва внимателно да се разглеждат евентуалните дългосрочни проблеми и да бъдем разумни, когато работим с нея, но ядрената енергетика е ефикасен и полезен начин за добиване на енергия.
- Предложихте да има фиксиран минимум за страните от ЕС, който да е между 400 и 1000 евро. У нас минималната заплата е около 150 евро. Това буквално разбуни духовете в България.
- Това е една цел. Трябва да има социално сближаване в Европа. Ратувам за него. Минималната заплата в Люскембург например е около 1900 евро. И ако искаме да имаме сближаване в този аспект, заплащането в България трябва да се увеличи. Смятам, че една сума от 400 евро, която да бъде цел, а не нещо, което да стане от днес за утре, е напълно разумна. 400 евро са около 800 лева. Притежавам къща в България и познавам живота тук. Знам колко струва парното и колко пари са необходими например на едно семейство с деца. Всъщност 800 лв. е един минимален праг. Това може да бъде цел за следващите 5 или 10 години, но, когато си поставяме цели, те трябва да са амбициозни.