Енергийни шефове се оправдават за скъпия промишлен ток

Свързването на българския електроенергиен пазар с гръцкия през май, а оттам и с италианския, не е довело до рекордно високите цени на тока на борсата у нас. Предстоящото през октомври сливане с румънския пазар и нагоре с Унгария, Чехия и Словакия също няма да се отрази върху тарифите на свободния пазар. Така се оправдаха шефовете на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов и на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев за твърденията на бизнес организациите, че пазарното обединение е сред причините за кризата с високите цени на тока, довели до ограничаване работата на предприятия. Шефовете на Българския енергиен холдинг Валентин Николов и на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" Живко Динчев и представители на енергийното министерство се включиха в заседанието на временната комисия за ревизия на управлението на ГЕРБ, което вчера обсъжда цените на електроенергията на свободния пазар. Те остават на нива от около 200 лв./МВтч след задействането на допълнителни мощности, като преди това надхвърлиха 300 лв./МВтч. Въпреки демонстрираните усилия на държавната енергетика цените остават доста високи за българската икономика и повличат след себе си и останалите стоки и услуги.

Пазарното обединение с Гърция и което и да е друго било пазарно обединение не влияе на цените, камо ли драматично, заяви Константин Константинов пред депутатите. Ангелин Цачев допълни, че за да вдигне цените сливането на пазара ни с гръцкия, България трябва да има по-голяма възможност за пренос на електрическа енергия към определената пазарна зона. "Такава няма, тя не е създадена. И в момента няма как някой да твърди, че обединението, което трябваше да стане доста по-късно, отколкото обединението с Румъния, е повлияло върху цената на електрическата енергия в България. Основните причини може би трябва да се търсят на друго място", каза Цачев. На критиките на бизнеса, че не са изчакали първо обединението с Румъния, откъдето може да се осигури по-евтин ток, вместо с Гърция и Италия, където цените са високи и търговците предпочитат да изнасят, двамата отвърнаха, че тези обединения се съгласуват с европейските преносни оператори, борси и регулатори. И двете са закъснели с 3-4 години, а това с Румъния още повече - с десет месеца и след последното удължаване на срока. Сега през септември ще тръгнат първите тестове как функционира общият пазар с Румъния, Унгария, Чехия и Словакия и през октомври може да се очакват първите реални търгове с общ пазар и с тези държави, обясни шефът на БНЕБ.

"Не очаквайте някакви чудеса от пазарното обединение с Румъния, защото обмен с Румъния България има изключително голям, над хиляда мегавата за всеки час или поне има възможност за такъв обмен, има разполагаем капацитет", коментира Константинов. Той обясни на народните представители, че пазарното обединение само улеснява търговията, прави използването на трансграничния капацитет много по-ефективно, "но не се отразява драматично на цените, било то в посока нагоре или надолу".

На критиката на индустриалците, че страната изнася евтината си електроенергия, а скъпият ток се продава на българския пазар, изпълнителният директор на БЕХ Валентин Николов заяви, че страната задоволява дефицит в региона, не у нас. "В България няма дефицит. Нещата отиват на зле в региона от гледна точка на цената, ако не се изградят нови мощности. Ако наистина трябва да се помогне на бизнеса, това е вариант през въглеродните емисии да се върнат част от парите. Има и други начини, с които да се помогне на бизнеса, но регулативно да намалим цената на електрическата енергия за съжаление аз не виждам как", каза той.

Забавеното включване на свободния пазар на ТЕЦ "Марица Изток 2" шефът ѝ Живко Динчев обясни с технологичните особености, които не позволят активирането наведнъж на 1000 мегавата. Динчев сега оправда бавната си реакция с това, че са премахнати договорите за студен резерв. Те бяха спрени миналото лято в разгара на антиправителствените протести заради това, че ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган вземаше почти половината средства за студен резерв, плащани от ЕСО.