ЕС иска да засили тежестта на младата си дипломатическа служба

Ейдриън Крофт и Юстина Павлак
Ройтерс

Младата и неопитна дипломатическа служба на ЕС, която получи критики заради ръководството и фокуса на дейността си, трябва да заеме по-важна роля в изготвянето на санкциите (които ЕС налага на трети страни) и да се стреми да направи от задокеанските си дипломатически представителства структури, подобни на посолства, се казва в доклад на ЕС, публикуван в петък.
Европейската служба за външни действия (ЕСВД) беше създадена през 2011 г. съгласно реформи, целящи да опростят процедурата по взимане на решения в ЕС и да осигурят на блока на 28-те по-голямо влияние в световните дела. ЕСВД, която разполага с 3400 служители и 139 дипломатически представителства, стана обект на критики. Европейският парламент заяви миналия месец, че решенията, които ЕСВД взема, трябва да бъдат по-последователни, навременни и рентабилни, а структурата й да бъде опростена, за да бъде пригодна за дипломацията на ХХI век. Може да се направи повече за усъвършенстването на политическото ръководство и отчетността, настоява ЕП.
Критици, цитирани в доклад на британското правителство от миналата седмица, твърдят, че ЕСВД не е наясно за своята роля и страда от липса на експертни познания в областта на енергетиката и климатичните промени. Други обаче похвалиха работата на административната структура за Иран, Мианма и Африканския рог. Началникът на службата и върховен представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън заяви в доклад до правителствата на страните членки на ЕС и до ЕП, че в началото ЕСВД е изглеждала така, сякаш "се опитва да управлява самолет, на който още не са му прикачени крилата. Институционалните предизвикателства и понякога дори битки, бяха много." Една от направените препоръки е ЕС да разработи мрежа от военни и цивилни експерти по сигурността в дипломатическите представителства по света.
Докладът призовава и за по-нататъшен дебат за създаването на консулска служба в рамките на представителствата на ЕС. Това обаче ще бъде предмет на споразумение между правителствата и държавите членки в ЕС, които трябва да предоставят повече ресурси и експертен капацитет. Предоставянето на консулска закрила за гражданите на ЕС в нужда би направило представителствата на ЕСВД да изглеждат повече като посолства. Това може да се окаже спорен въпрос за някои държави членки като Великобритания, които са винаги подозрителни, когато ЕС поставя под своя юрисдикция въпроси от национална компетентност. Други препоръки предлагат представителствата на ЕС да се помещават в посолствата на държавите членки в някои градове и да поддържат общи услуги, за да се пестят средства, както и да се рационализира управлението на най-високо равнище на административната структура.
Аштън предложи да бъде дадена по-важна роля на ЕСВД в изготвянето на санкциите, които ЕС налага на държави като Иран, заради ядрената му програма, и Сирия, заради репресиите срещу бунтовниците. Нейният доклад посочва още, че е е съвсем удачно да бъдат прехвърлени отговорности за изготвянето на нужните регулации за прилагането на санкциите на ЕС от Европейската комисия, изпълнителната власт в ЕС, към ЕСВД или тяхна съвместна структура. ЕС е ангажиран в 16 мисии по света, в които са разположени над 7000 души военен или цивилен персонал. Тези мисии варират от обучаването на малийската армия до антипиратската мисия в Сомалия. Докладът на Аштън предлага основни промени в управлението и процедурите за тези мисии и създаването на единен денонощен кризисен център на ЕС.