04 Май 2024събота21:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

ЕС изостава от Китай, ние изоставаме от ЕС

Европа увеличи инвестициите за наука и иновации от 1,85 на 2,01% от БВП; иска да умножи учените с 1 милион до 2020 г.

/ брой: 133

автор:Велиана Христова

visibility 204

От 2007 до 2009 г. средният процент, който страните от ЕС-27 отделят за наука, се е повишил от 1,85 на 2,01 от БВП. А между 1995 и 2008 г. общите инвестиции за научни изследвания в реално изражение в ЕС нараснаха с 50%. Кризата удари и сектора на изследванията, но точно при кризата много от европейските държави увеличиха публичното финансиране за наука и иновации. Това се съобщава в Доклада за 2011 г. на Съюза за иновации (IUS) при Еврокомисията, който бе публикуван преди няколко дни. Една от петте водещи цели в стратегията "Европа 2020" е да бъдат подобрени условията за научни изследвания и развитие, по-специално с цел равнището на комбинираните публични и частни инвестиции в този сектор да достигне 3% от БВП. В доклада за 2010-2011 г. още не се имат предвид актуалните данни, поради което страната ни е отчетена с онези 0,53% от БВП, които бе заложила за наука и развитие в началото на 2009 г. А България в последните две години намали средствата за наука от 0,5% на 0,4% от БВП и в момента е на последно място в ЕС по инвестиции за наука. Но и Симеон Дянков е единственият министър в ЕС, наложил престъпни суперрестрикции в областта на науката.   

ИНОВАТИВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПОЛУЧИЛИ ПАРИ ОТ ДЪРЖАВАТА (2006-2008)


От държавния бюджет за наука в момента у нас се отделят 0,2% от БВП, другите 0,2% са от фондове, проекти и от бизнеса. Средствата, които се влагат за наука и иновации от бизнеса, са толкова пренебрежими, че в доклада на Съюза за иновации България дори не е включена по този показател.
Европейският съвет на 4 февруари 2011 г. призова да се разработи нов, единен интегриран показател, който да позволи по-добро наблюдение на напредъка в иновациите. ЕК в сътрудничество с националните статистически служби и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в момента разработва такъв показател, като се съсредоточава върху дела на заетостта и продукцията на бързоразвиващите се иновационни предприятия, съобщава докладът. В началото на всяка година ЕК публикува сравнителен анализ за постиженията на страните в областта на иновационните предприятия, който се прави по 25 основни показателя от областта на научната дейност и иновациите. По иновативни предприятия и тяхната продукция в общия брой на предприятията в началото на тази година България бе класирана на последно място в общността. А ефективността на системата за изследвания и иновации се смята основна за повишаване на конкурентоспособността на икономиките.
Сегашният доклад на Съюза за иновации е по-скоро сравнителен в световен мащаб, за да се види доколко ЕС успява да навакса изоставането си спрямо Азиатските лъвове и САЩ. Но има и анализи за вътрешното състояние на ЕС, а България по иновации отново заема незавидното последно място. Вероятно това се обяснява със слабостта на бизнеса ни и с липсата на инвестиции от страна на държавата за подпомагане на предприятията, които внедряват научни продукти и иновации (вж. таблицата). Това не попречи на министър Сергей Игнатов неотдавна да се изцепи, че по иновации (и по ниво на математиката и природните науки в училището) сме в челните редици на ЕС. Но не е новост, че европейските доклади постоянно нанасят тъжни корекции в твърденията на министрите ни.
Въпреки напредъка в ЕС след 1995 г. обаче, в останалата част на света резултатите са по-високи, отчита докладът на IUS, защото световната икономика все повече се основава на знанията. Посочени са данни, че в същия период САЩ са увеличили общите си инвестиции в научни изследвания с 60%, четирите държави с най-интензивно използване на знания в Азия (Япония, Южна Корея, Сингапур и Тайван) - със 75%, държавите от BRIS (Бразилия, Русия, Индия, Южна Африка) - със 145%, Китай - с 855%, а останалата част на света - с почти 100%. Резултатът е, че развитието на бързоразвиващия се дял от научните и развойните дейности в света се наблюдава извън Европа, заключава IUS. Неговите прогнози са, че до 2014 г. Китай ще изпревари ЕС по обем на разходите за научна и развойна дейност. Най-осезаемо е изоставането на ЕС по този показател в сектора на бизнеса - Китай инвестира в иновативни предприятия 30 пъти по-бързо от Европа, но и САЩ, Япония и Южна Корея изпреварват Стария континент в това отношение.

Из доклада на IUS:

"Основните пречки, които трябва да се преодолеят, са достъпът до финансиране, например рисков капитал, много по-високите разходи за патентоване в Европа - особено за малките и средните предприятия, както и необходимите рамкови условия за увеличаване на предприемаческите дейности, изискващи интензивно използване на знания.
- През 2009 г. 17 държави-членки са увеличили своите бюджети за научна и развойна дейност, а само 7 държави са ги намалили.
- През 2010 г. 16 държави-членки са заявили увеличаване на своите бюджети за научна и развойна дейност, но повече от 7 са заявили, че ще ги намалят.
Това са тревожни сигнали, тъй като данните от предишни кризи показват, че поддържането на публичното финансиране за научната и развойна дейност по време на икономически спад е от ключово значение за гарантиране на по-бързото връщане към устойчиво икономическо развитие...
... Предизвикателството да се инвестира повече в знания остава ключов приоритет дори при настоящите сериозни бюджетни ограничения в Европа. Поради това държавите-членки следва да консолидират публичните финанси и да съхранят ресурсите за бъдещ растеж и конкурентоспособност чрез инвестиции в стимулиращи растежа политики в области като научните изследвания, иновациите и образованието.".
--------------

Освен това, отчита докладът, в повечето държави от ЕС-12 структурните фондове, насочени за научни изследвания, технологично развитие и иновации, надграждат съществено националните инвестици и са равни на 60% от националния бюджет за научна и развойна дейност, а в някои случаи дори и на повече от 100%. В ЕС фондовете с рисков капитал са 1,9 млрд. евро и това се смята за крайно недостатъчно!
Интересно, чете ли Дянков и изобщо някой в нашето правителство тези документи? Научните изследвания у нас загиват от неприлично ниско финансиране, оперативна програма за научни изследвания от структурните фондове България изобщо няма, фондове с рисков капитал - също, за стимулиране на бизнеса да прави иновации и на науката да се свързва с бизнеса само се говорят празни приказки, без реални действия. Ако не смятаме, разбира се, за иновация идеята на МОМН вузовете ни да продават името си и да събират пари чрез този "франчайз". Съмнявам се, че ЕС ще признае тази екзотика изобщо. Европа просто говори на друг език. "Големият брой на нейните научни изследователи и квалифицирани човешки ресурси е едно от основните предимства на Европа", се казва в доклада. А в България властта постоянно внушава колко е лошо да имаме учени - макар и намалели в пъти като брой, за нея те продължават да са много и да "харчат" пари от бюджета. Да си спомним за един мислител на Средновековна Европа, който извика на кладата: О, санкта симплицитас! 

-------------
Из доклада на IUS:
"През 2008 г. в ЕС е имало 1,5 млн. изследователи на пълно работно време в сравнение с 1,4 милиона в САЩ и 0,71 млн. в Япония. При все това в абсолютно изражение Китай заема челна позиция в световен мащаб с 1,6 млн. изследователи през 2008 г. ЕС ще трябва да създаде най-малко 1 милион нови работни места за изследователи, за да достигне интензивност на научноизследователската и развойната дейност в размер на 3%. Това нетно увеличение с две трети на броя на европейските изследователи до 2020 г. следва най-вече да е от полза за бизнес сектора, където се очертава голяма разлика в сравнение със САЩ...
Разходите за образованието на висшист или докторант в Европа представляват малка част от разходите в САЩ, като по този начин качеството се жертва за сметка на количеството с риск да не се отговори на очакванията на бизнеса...
От основно значение за успеха на "Съюза за иновации" е държавите-членки да адаптират образователните си системи (системите за висше образование) с оглед на това значително да се увеличи броят на наличните научни изследователи и инженери, като същевременно се осигури по-добро съответствие на техните умения с нуждите на бизнес сектора и се подобри привлекателността на възможностите за професионално развитие в областта на научните изследвания, за да се привлекат водещи таланти от целия свят."
--------------

И друго се подчертава в доклада - че ЕС води в света по генериране на знания и високи научни постижения (29% от научните публикации в света) и по цитиране на тези статии от други учени, но губи позиции по отношение на използването на изследователските резултати. Капацитетът на Европа за създаване на научни публикации със силно въздействие, което е гаранция за научно качество, е 16% над средната световна стойност и се увеличава от 2000 г. насам. Нидерландия, Дания, Швейцария и Исландия са с най-високи резултати. Патентите на основните конкуренти на ЕС обаче се множат по-бързо. ЕС мисли за намаляване на патентните такси вътре в съюза. По тенденцията в момента IUS прави прогноза, че до 2020 г. дяловете на заявленията за патенти по Договора за патентно коопериране биха могли да бъдат следните: в ЕС - 18%, в САЩ - 15%, и 55% - за петте водещи азиатски държави.

БСП подкрепи нулевата ставка на ДДС върху хляба

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 83

Фалитите у нас са намалели с 10%

автор:Дума

visibility 1312

/ брой: 83

Окончателно: без повече реклама на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 83

Транспортна стачка парализира Гърция

автор:Дума

visibility 1359

/ брой: 83

4 страни от ЕС готови да признаят Палестина

автор:Дума

visibility 1562

/ брой: 83

Хутите атакуваха бойни кораби на САЩ

автор:Дума

visibility 1309

/ брой: 83

Накратко

автор:Дума

visibility 1301

/ брой: 83

Празник на гнева

автор:Александър Симов

visibility 1513

/ брой: 83

Оставаме алтернативата

автор:Дума

visibility 1324

/ брой: 83

Презряният Нерон

visibility 1449

/ брой: 83

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ