ЕС може да се разпадне

Европейският съюз е пред риск за съществуването си и поддръжниците трябва да се борят за запазването му. За това алармира председателят на Европейския парламент Мартин Шулц в интервю за германския в. "Ди Велт".
Според Шулц има определени сили, които целят разпадането на ЕС. Коментарите на председателя идват в отговор на предупреждение наскоро от външния министър на Люксембург Жан Аселборн, че Евросъюзът може да не оцелее.
"Никой не може да каже дали ЕС ще съществува в тази си форма след 10 години. Ако искаме това, трябва да се борим здраво за него", заяви Шулц.
Той не уточнява какво заплашва ЕС, но по-голямата част от интервюто е фокусирана върху миграционната криза като огромно предизвикателство за единството и толерантността в организацията.
Според Шулц ЕС има алтернативи и "може да бъде преобърнат", като друга опция е Европа, в която национализмът, границите и стените са от решаваща роля. "Това ще бъде пагубно, защото подобна Европа многократно е стигала до катастрофа на континента", прибави Шулц. Разделенията в Евросъюза заради миграционната криза са много сериозни, като най-видимите са между германския канцлер Ангела Меркел и лидерите на някои от страните в бившия Източен блок като Унгария и Словакия, които са против плановете за бежански квоти.
Шенгенската зона за свободно преминаване също изглежда заплашена, като някои от страните в нея въвеждат наново граничен контрол. Според Шулц никоя страна не може да се справи сама с предизвикателствата на бежанската криза и е възможно само единно решение на ЕС.
Междувременно Австрия започна изграждането на ограда по границата със Словения. Това е първият случай на вдигането на ограда между две държави от Шенгенското пространство. Миналия месец властите във Виена обявиха планове за изграждане на ограда с бодлива тел с дължина от 3,7 км в района на контролно-пропускателния пункт на Шпилфелд. Австрийският канцлер Вернер Файман заяви, че двуметровата ограда ще помогне за по-ефективното справяне с потока от имигранти и бежанци, които искат да влязат в страната през Словения. Представител на австрийските власти заяви, че строителството на оградата ще приключи до 25 декември. Правителството не изключва и възможността за изграждането на 25-километрова стена, ако мерките не сработят.
Унгария първа вдигна ограда и на практика затвори границата за мигранти със Сърбия и Хърватия. По-късно това направи и Словения по границата с Хърватия. В края на месец ноември властите в Република Македония започнаха изграждането на ограда по границата с Гърция.
Междувременно Норвегия обеща да плати на бежанците, които се съгласят да напуснат страната. През 2015 г. над 900 души са напуснали Норвегия с подкрепата на норвежките власти. Семейство с две деца може да се надява на 80 хил. крони (близо 9,5 хил. долара) и безплатни билети. Тази политика предизвика рязко увеличаване на броя на мигрантите, които търсят подкрепа и консултации в Международната организация по миграция. В началото на годината норвежкото отделение е получавало по-малко от 100 молби месечно. През октомври те са били 150, а през ноември - 230, казва представителят на организацията в Осло Йост ван дер Аалст. А в началото на ноември правителството на страната започна пиар кампания, чиято цел е да "наплаши" мигрантите, решили да дойдат в страната. Част от тази стратегия е страница във фейсбук, подробно обясняваща тежкото норвежко миграционно законодателство. Освен това по примера на Дания Норвегия започна да публикува в медиите на някои неблагополучни страни, например Афганистан, информационни материали, в които се казва, че потенциалните кандидати за убежище ще бъдат "връщани насила" в родината си.