29 Май 2020петък01:59 ч.

На фокус

ЕС - съюз на самостоятелни държави или Европейски съединени щати

Общият европейски пазар е полезен за високо конкурентните икономики и е вреден за неконкурентните, каквато е нашата

/ брой: 5

автор:Иван Ангелов

visibility 3382

(продължение от вчерашния брой)

Властите на САЩ и на няколко европейски страни участваха в подготовката и извършването на въоръжения преврат в Украйна на 22 февруари 2014 г. Така започна украинската криза. Русия пострада и ще продължава да страда от нея. Въпреки това действителният агресор - САЩ и НАТО, обявиха Русия за агресор и, заедно с ръководството на ЕС, й наложи икономически и други санкции, в които бяха принудени да участват всички страни членки. От това сега страда Русия, но и всички страни - участници в санкциите.
Отново едни предизвикаха кризата, а сега всички плащат цената за последствията. Това е поредна проява на стила на управление на ЕС от Брюксел. Един от многото задкулисни аспекти на "евроатлантическите ценности". За това плаща и нашият народ, въпреки че, първо, понасяме загуби от участието ни в санкциите и, второ - мнозинството от българите е против санкциите и за приятелски отношения с Русия. Нашето правителство оправдава послушното си участие в санкциите срещу Русия с членството ни в ЕС и в НАТО. Няколко други европейски страни със същия статут обаче се държат по-достойно.
България също е принудена

да плаща астрономически цени

за последствията от натрапените ни решения. Така стана с преждевременното закриване на трети и четвърти блок в АЕЦ Козлодуй; с прекратеното изпълнение на проектите за нефтопровода "Бургас-Александрупулис", с АЕЦ "Белене" и с газопровода "Южен поток". Тези решения бяха взети, за да се отстранят руските и да се разчистят терени за американски и западноевропейски компании - производители на ядрени блокове. Същото важи и за "Южен поток", където освен руските, пострадаха интересите на България и на група страни в Югоизточна и Централна Европа.
Загубите на България от блокирането на изброените проекти възлизат на много десетки милиарди долари, което ще чувстваме през следващите десетилетия. Помощите от европейските фондове компенсират нищожна част от нашите загуби. Решенията за това бяха взети във Вашингтон, Брюксел и Берлин и сведени за изпълнение от българските власти при очевидни вреди за нашите национални интереси. И тук оправданието беше членството ни в ЕС. Отново едни вземат решенията, а други плащат сметката. Такъв е стилът на управление в ЕС.
    Едно от най-важните решения със създаването на ЕС беше въвеждането на Общия европейски пазар. Ползата от такъв общ пазар е безспорна, ако ЕС беше икономически еднородна интеграционна общност. Той обаче не е такава общност, особено след приемането на десетте страни от Източна Европа, Малта и Кипър. ЕС ще стане още по-разнороден ако бъдат приети скоро и по-бедните държави от Западните Балкани.
Общият европейски пазар е полезен за високо конкурентните икономики и е вреден за неконкурентните, каквато е нашата. Внушенията, че търговската политика на "отворени врати" е полезна за всички участващи страни, са предназначени за неинформирани или наивни хора. Само един поглед върху състоянието на нашата икономика в 1988 и 2012 или 2015 г. показва разрушителните последствия от присъединяването ни към СТО, ЕС и либерализацията на нашата външна търговия. България понася големи загуби от участието си в този Общ пазар, правилата за който се пишеха от други, а деструктивните последствия понасяме ние.
 Над България и другите страни от ЕС е    

надвиснала нова опасност

със споразумението между САЩ и ЕС за свободна търговия и инвестиции ТТИП. То ще постави в още по-тежко положение по-ниско конкурентните икономики на повечето страни от ЕС, в това число и нашата. Споразумението съдържа клаузи, които допускат по-широко използване на ГМО в Европа и прилагане на спорни методи в проучванията за шистов газ. Проектът съдържа и клаузи, позволяващи на големите международни корпорации да съдят правителствата на европейски държави за нанесени им щети (например намаление на печалбите или повишение на разходите) с промени в своята икономическа, социална, енергийна, екологична, санитарно-хигиенна и друга политика и стандарти. Показателни в това отношение са резултатите от подобно споразумение между САЩ и Канада отпреди няколко години, причинило големи вреди на канадската икономика.
    Германският финансов министър Волфганг Шойбле предложи да се създаде обща армия на ЕС, която да замени съществуващите сега 28 национални армии. Това щяло да спести много средства на ЕС. Надявам се, че тази идея ще бъде отхвърлена от правителствата и народите на страните членки. Наличието на национална армия е един от най-важните атрибути на държавността от векове. То не се решава само или главно от финансови съображения.
Ликвидирането на националните армии може да стане само ако изчезнат националните държави в Европа. Между пазарните фундаменталисти и най-десните консервативни политици може да се намерят хора с такива налудничави идеи. А настоящата политика на ръководството на ЕС води постепенно до такъв краен резултат. Тази идея навежда на тревожни мисли и много въпроси. След създаването на обща армия може да се появи идея и за общо разузнаване. Тръпки ме побиват при тези мисли!
Този списък от факти за последствията от нашето членство в ЕС в сегашния му вид може да бъде продължен, но и изброените са достатъчни за предварителни изводи.
През последните няколко, а навярно и през следващите няколко десетилетия в Европа ще преобладават силни дезинтеграционни процеси в многонационалните държави. Някои от тях се разпаднаха: СССР, Чехословакия, Югославия. В други тлеят силни дезинтеграционни процеси: Белгия, Великобритания, Испания, Румъния, Украйна, Македония, Молдова. През последните години намалява влиянието на традиционните дясноцентристки и лявоцентристки партии и расте влиянието на новите националистически и патриотични формации, които възприемат много от хуманните принципи за ограничаване на бедността, на доходната поляризация, на корупцията, за социалната справедливост. Масираната имиграция от Африка и Азия през 2015-а и следващите години ще засилва националистичните и патриотични движения в европейските страни.
В такава обстановка не може да се очаква насилствено налагане или дори меко поощряване на общоевропейски интеграционен процес - превръщане на многонационална Европа с традиционно силни от векове национални държави с ярка национална идентичност и народопсихология в единна федерална държава като продължение на настоящия ЕС през следващите десетилетия. По-скоро можем да очакваме обратното.

Какво е възможното решение

в тази сложна ситуация?
А) Европа трябва да е икономически обединена с помощта на гъвкави, доброволно възприети, а не наложени на страните членки механизми, за да бъде конкурентоспособна спрямо настоящите и бъдещите световни икономически гиганти: САЩ, Китай, Япония, Индия, Бразилия и други. Разпокъсана Европа има ограничени шансове за успех в бъдещата конкуренция в многополюсния свят с неговия мощен конкурентен пазар.
Обединението в рамките на ЕС следва да е главно в икономиката, без да ограничава прекомерно суверенитета на страните членки в тази област и без да засяга сериозно управленските им компетенциии в другите области. Кои сегашни функции на националните държави могат да се делегират на единния наднационален ръководен център на ЕС и къде трябва да бъде червената линия, зад която не бива да се допуска посегателство върху националния суверенитет на страните членки, е въпрос на специални проучвания с участието на експерти от различните области на знанието.
Б) Най-общият контур на препоръчвания от мен статут на бъдещите национални държави членки на ЕС е превръщането на общността в съюз на самостоятелни национални държави, а не в Европейски съединени щати. Националните парламенти трябва да запазят много силни правомощия, включително и право на вето за своята държава по конкретни решения на централните ръководни институции, които увреждат много силно съответните национални интереси. Действащият сега принцип за върховенство на нормативните актове на ЕС пред националните нормативни актове трябва да отпадне и да се определят конкретно границите за управленска компетентност между централните и националните институции в различните области.
В) Това е зоната на най-важните решения, където най-компетентен трябва да е суверенът - народите на страните членки. Правомощията на суверена трябва да се увеличават, а не да се ограничават. Само народът на съответната национална държава  член на ЕС трябва да има ненакърнимото право да решава кой и какви политически формации да го управляват, с каква програма и каква икономическа, социална и всякаква друга политика да провеждат в тяхната държава. Правата на суверена не подлежат на докосване, освен при извънредно положение, когато е застрашено бъдещето на държавата.
Г) Първостепенните и най-важни решения трябва да вземат гражданите на съответната държава, като например: членството в ЕС, НАТО, СТО, Евроазиатски съюз, Споразумението за международна търговия и инвестиции между ЕС и САЩ и т.н. Националните референдуми да се превърнат във важен инструмент за вземане на най-важните национални решения. Всякакви опити за прилагане на принципите на организация и вертикално разпределение на управленски компетенции на САЩ - с федерално управление и щати, са неприемливи за Европа по силата на много исторически и съвременни причини, на които не е възможно да се спирам тук.
Д) Фундаментален принцип на бъдещия ЕС трябва да бъде симетрията между участието във вземането на важните решения и отговорността за техните последствия. Трябва да се сложи категоричен край на сегашната практика, когато едни вземат решенията де факто, а други плащат цената за последствията.
Е) ЕС следва да поддържа тесни икономически връзки с Русия на основата на взаимната им допълнимост - да се съчетаят модерните технологии на Европа с неограничените суровинно-енергийни ресурси на Русия. Това би направило Европа и Русия най-мощния икономически гигант в света, наред с Китай.

***

ЕС в сегашния му вид е изхабен и дискредитиран модел. Той е изиграл някаква полезна роля досега, но е с изчерпан потенциал и вече затруднява развитието на общността. Това признават и някои от най-високопоставените личности по върховете на съюза. При поемането на поста председател на Европейската комисия на 1 ноември 2014 г. Жан-Клод Юнкер заяви, че това е последният ни шанс да спасим съюза. Подобни тревожни гласове за съдбата на ЕС чухме през изтеклата година и от други комисари.
ЕС може да оцелее и да допринася за развитието на Европа само ако бъде реформиран из основи. Ако това не се направи, той ще продължи да стагнира и ще се срине сам в не много далечното бъдеще.
 

И братя Бобокови са арестувани

автор:Дума

visibility 6

Станишев отново настоя за икономически щаб

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 100

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 100

Меркел: ЕС да поеме повече отговорност в света

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 134

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1065

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 368

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ