ЕС умува кой да преговаря с Русия - Марио Драги или Ангела Меркел

Правителствата в ЕС ще обсъдят дали бившият премиер и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги или бившият канцлер на Германия Ангела Меркел биха могли да представляват блока в евентуален разговор с Владимир Путин. Това се случва на фона на засилването на тенденциите за възобновяване на официалните канали за комуникация с Русия, пише "Файненшъл таймс". Външните министри ще обсъдят въпроса на срещата в Кипър идната седмица. Според вестника екипът на Тръмп е дал "зелена светлина" - американците не са против европейците да присъстват на масата за преговори.
Списъкът с кандидати включва още финландският президент Александър Стуб и предшественикът му Саули Нийнистьо. Защо е включена Меркел не е ясно, преди тя отказа посредническата роля пред в. "Политико", тъй като смята, че само тези, които са на власт в момента, могат да бъдат надеждни преговарящи.
Високопоставен украински служител заяви, че Володимир Зеленски би искал да види „някой като Драги“ или „силен, действащ лидер на държавата“. 
В същото време всички настоящи лидери на ЕС толкова са компрометирани от антируска реторика, че Кремъл просто би отказал да разговаря с тях. Според руски източници Москва може би ще предпочете да преговаря директно с една от основните европейски държави, отколкото с блока като цяло.
Украйна не може да оцелее без постоянен поток от оръжия и военна техника от САЩ, призна генералният секретар на НАТО Марк Рюте преди срещата на външните министри на НАТО в Швеция на 21-22 май. Той добави, че Норвегия и Канада са последните, които обявиха приноса си към програмата в размер на 500 млн. долара.
Рюте призна също, че идеята му членките на НАТО ежегодно да отделят 0,25% от БВП за оръжия за Украйна „няма да бъде подкрепена“. „Моята роля е да изразявам смели предложения, но понякога те може да не бъдат подкрепени. Не мисля, че предложението ми за фиксирано ниво на военна помощ от 0,25% от БВП за Украйна ще бъде подкрепено. Но успях да инициирам дискусия“, подчерта той. Рюте добави, че скандинавските страни плащат за по-голямата част от доставките на американско оръжие за Киев и че разходите са разпределени „непропорционално“ в цяла Европа.
Москва има информация, че Украйна е планирала да насочи военни дронове от Латвия и други балтийски държави, и предупреди, че членството на тези страни в НАТО няма да ги спаси от отговор. Това предупреди постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя на заседание на Съвета за сигурност. “Според новите данни на руските спецслужби Киев няма намерение да се ограничи до използването на въздушни коридори, предоставени от Балтийските страни. Те планират и да пускат дронове от територията на тези страни”, каза той, цитиран от ТАСС.