Ескалация на абсурда

Властта на улицата започна да показва и грозните си страни. Първоначалното опиянение от отприщилата се свобода и осъзнатата сила на събудилото се гражданство е на път да се размие в безконтролна ескалация на абсурда. Залива ни порой от искания, някои от тях взаимно изключващи се, които не вещаят нищо добро за страната, ако не бъдат канализирани в демократичното политическо русло. На бърза ръка истинските проблеми, които изкараха хората навън - монополите, високите сметки, гладът, бяха подменени с всякакви ултиматуми с претенция на безапелационна истина. И което е по-опасното - няма институция, партия или политик, които да респектират и да защитят правовия ред.
Мнозина вероятно ще погледнат скептично на тези мои думи и сигурно ще се окажат прави. Защото девалвацията на ценностите у нас е толкова дълбока, че всеки призив за повече разум вече се възприема като опит за задържане на омразното статукво. Това обаче е рискована игра с огъня, от която може да изгорим всички.
Ситуацията изглежда още по-драматична, защото партиите вече не се възприемат като легитимни партньори, а политиците ни (с малки изключения) се страхуват да се явят на протестите. Нещо повече - това, от което се опасява политическата ни класа, е на път да се сбъдне. Оформят се разни координационни съвети извън "матрицата" на досегашния политически инкубатор. И нищо чудно това да е предвестник за появата на нова политическа сила, която накрая пак ще стане партия, чието поведение обаче да е непредсказуемо и крайно опасно. 
Няма как да искаш например "премахване на партиите" и мажоритарни избори, защото по същество така отричаш самата демокрация и държавност. Кого ще избираме тогава и как? Сигурно някои самопровъзгласили се от улицата нови месии? Под благовидната мантра, че са "представители на народа" и по силата на нов Закон за защита на държавата. Това ли искаме? И дали партиите си дават сметка, че при обработката "долу партиите" ще бъдат поставени под въпрос самите избори след два месеца?  
Ами идеята за 50% гражданска квота навсякъде? Такова чудо няма никъде по света. Да не говорим за исканията за опростяване на сметки, за прекратяване на делата срещу длъжници, тотална национализация и прочие неизпълними претенции, които са в разрез с всякакви закони и правила.
Казано е "лош закон, но закон". Проблемът е, че лошият закон в продължение на 23 години обслужваше интересите на определени кръгове от хора, а не на всички. Затова се стигна и до днешния взривоопасен за държавата абсурд. Именно газенето на правилата и законите е на път да доведе анархията, а нека не забравяме, че с най-голям принос за това са самият Борисов и партията му ГЕРБ. Нима не беше точно Борисов човекът, който активизира улицата с политиката си еднолично да удовлетворява всякакви род щения на предишни протести и стачки, пренебрегвайки други отговорни институции и фактори? И повсеместно да назначава неподходящи хора без опит, ценз и квалификация, взети буквално от улицата. Самият той е еманация на тази улица и не бива да се сърди или изненадва, че в един момент падна в собствения си капан. Хората видяха, че само по този начин могат да бъдат чути, а проблемите им - сложени на масата.
Оттук насетне обаче правата на гражданите и на обществото няма как да бъдат защитени без законност и без наличие на политическа система. Отказът от тях означава безвластие и хаос.