ЕЦБ не може сама да спаси еврото

Решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) неограничено да изкупува облигации на вторичните пазари е както необходимо, така и смело. Председателят на ЕЦБ Марио Драги заслужава кредит на доверие заради предприемането на такава спорна стъпка, пише в коментар за "Файненшъл таймс" Мартин Улф, цитиран от сайта Investor.bg.

Жалко е обаче, че ЕЦБ не направи това преди ескалацията на кризата в Испания и Италия. Това забавяне обаче не е изненадващо – политиците от еврозоната направиха твърде малко, а каквото беше направено – беше твърде късно.

Последното все пак не е по вина на ЕЦБ. Нейната цел е да се елиминира рискът от разпадането на еврозоната под натиска на пазарите. Това обаче няма как тя да постигне сама, тъй като оцеляването на еврозоната е чисто политическо решение.

Обосновката на програмата на централната банка е гениална. Тя посочва, че няма намерение да финансира правителства в затруднено положение. “Нашата цел е да се запази единството на паричната политика и да се гарантира правилното предаване на нашата политическа позиция за реалната икономика в целия регион”, коментира Драги на пресконференция.

“Програмата ще ни даде възможност за справяне с тежките нарушения на пазарите на държавни облигации, които произхождат от неоснователните страхове на инвеститорите за обратимост на еврото”, допълни той. Драги коментира също така, че големи части от еврозоната са в “лошо равновесие” и намесата цели да бъдат разбити “лошите очаквания”.

При това ЕЦБ няма да действа безусловно, а ще се намесва на дълговите пазари само ако държавите отговорят на определени условия. Същите тези условия няма да се определят от институцията, а от правителствата, европейските власти и Международния валутен фонд (МВФ).

Анализаторът заключава, че ЕЦБ няма как сама по себе си да гарантира, че еврозоната ще издържи. Оцеляването й зависи от това доколко хората вярват, че членството в еврозоната е в техен интерес. За да се случи това, дъжавите се нуждаят от растеж и нови работни места. В случая ЕЦБ може да играе ролята на паричен акселератор.

Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са плачевни. ЕЦБ прогнозира реалният икономически растеж в еврозоната да бъде от -0,6 до -0,2 на сто през тази година и от -0,4 до 1,4 на сто през 2013 г. По-агресивна стимулираща програма обаче би била опасна за еврото и ако такава бъде предприета – Европа ще тръгне по пътя на инфлационната разруха. ЕЦБ направи това, което може, предвид политическата ситуация в региона. Тя успя да спечели още малко време, но не е спечелила играта.