Евразийското начало

Виталий Петров

Правителството не смята да съкращава средствата, определени за социални програми, въпреки трудната ситуация в икономиката. А Русия трябва да насочи вниманието в евразийска насока.
Това заяви премиерът Дмитрий Медведев на заседанието на "кръглата маса" в рамките на 15-ата априлска международна научна конференция "Модернизация на икономиката и обществото".
Пред Русия стои трудната задача по нов начин да оцени участието си в глобалната икономика. "В тази връзка ние трябва по-активно да развиваме евразийската интеграция", убеден е премиерът. И въпреки че сътрудничеството в това направление върви достатъчно добре и по график, остават немалко технически трудности. Медведев не се съмнява, че този проект може да донесе на участниците в обединението много взаимни изгоди.
Евразийският курс обаче не означава, че Русия не би искала да развива пълноценни отношения по останалите направления, в това число с Европа и Америка. "Но всичко това трябва да се основава на прозрачни принципи от гледна точка на развитието на свободната конкуренция и без изкуствени бариери", смята премиерът.
Ето защо, като се има предвид ситуацията в момента, недопустимо е да се принасят икономическите интереси в жертва на политическите амбиции и предразсъдъци, дори и подходите на страните към едни или други международни проблеми да се различават. "И Русия, и нашите чуждестранни партньори трябва да действат преди всичко прагматично. Ето това, струва ми се, трябва да е напълно ясно за всички участници в международните икономически отношения и международната система на разделението на труда", подчерта ръководителят на правителството.
Медведев отбеляза, че макроикономическите и социалните показатели, към които се ориентира правителството, като цяло за страната са добри и стабилни, въпреки че първоначалните очаквания са били малко по-различни. "Общото забавяне на икономическия ръст в Русия като цяло е обяснимо. Очевидно е, че за това има и външни, и вътрешни причини. Русия много дълго време се стремеше да стане част от глобалната икономика и, за нещастие, стана. Ние се сблъскваме с всички проблеми и трудности, които са свързани с глобалните икономически тенденции", отбеляза премиерът.
По думите му, прогнозите, които се формират в световната икономика, са разнопосочни: от сдържан оптимизъм до прогнозиране на по-нататъшен спад и продължаване на рецесията. "Повечето анализатори обаче излъчват сдържан оптимизъм, смятайки, че сме преодолели "дъното на кризата" и съществуват някои крехки перспективи за излизане. Само времето ще покаже кое всъщност е истина", каза Медведев.
Той припомни, че миналата година икономиката е демонстрирала доста умерен ръст - близо 1,3% при прогноза от 1,4 на сто. При това при активното участие на експертите от Висшата школа по икономика е била разработена "Стратегията-2020". "Ние се ръководим от нея, но е очевидно, че напоследък се появиха опасения дали ще успеем да изпълним набелязаното, ще има ли ръст, необходим за осигуряване на всичките позиции, които бяха заложени", отбеляза премиерът. През тази година министерството на икономическото развитие очаква ръст на БВП от 1,8% в случай на стабилизиране на изтичането на капитали от Русия на ниво 60-70 млрд. долара. Ако изтичането обаче надвиши 100 милиарда, ръстът на БВП според оценката на министерството едва ли ще надвиши 0,6 на сто.
По този начин в близко бъдеще проблемите в руската икономика ще се запазят при всеки един от сценариите. Правителството обаче не възнамерява да намалява средствата за социалните програми.
Отделно Дмитрий Медведев се спря на въпросите на образованието. Според него руските вузове при никакви условия не трябва да изпадат от международното научно разделение на труда. Премиерът се надява, че и чуждестранните партньори са заинтересовани от руския потенциал.