Евромаразъм

Обичат нашите първенци с гордост да припомнят на света - и правилно, че сме спасили нашите евреи. Никак не обичат обаче да си спомнят в какъв исторически момент е станало това. А той се нарича фашизъм. За тях такова явление в българската история няма. Няма го и в учебниците. Няма нужда децата да знаят за погромите, разстрелите, мъченията, за мракобесния Закон за защита на нацията, приет срещу същите спасени евреи.
Българчетата не трябва да чуват, че е имало антифашисти. Добре е имената им да се забравят, паметниците им - да рухнат. А най-важното за днешния ни "цивилизационен избор" е да не се споменава за жертвата и героизма на съветския войник, освободил Европа от фашизма. И неговите паметници - долу! Просто не е имало фашизъм - и точка! В микробайтната памет на нашите деснеещи лидери няма място за тази "историческа подробност". Съветват ни да гледаме "позитивно" на настоящето и с оптимизъм на бъдещето. Защо историята да тревожи паметта ни?
Оказва се обаче, че и в настоящето има факти, от които не е здравословно да се интересуваме - пак същият нехигиеничен за съвестта фашизъм. Но щом за него не ни съобщават властопокорните вестници и синкави екрани, трябва да приемем, че наистина го няма. Да не вярваме на очите и ушите си, ако сме дръзнали да надникнем в неправилни медии. А те са такива, ако източниците им не са евроамерикански.
Година вече като истински праведна ни сочат избралата най-после верния коловоз Украйна. Казват, била прегърнала арийските, пардон - европейските, ценности. Това, че там ги тълкуват по своему, буди известно неудобство. Но евровождовете не се притесняват. За неудобните факти се мълчи. Важното е, че главната ценност е на острието на украинското копие - отхвърляне на "руското иго" и всичко свързано със собствената история - тази будителка на съвестта, спъваща прогреса. Затова в учебник, издаден в Киев, може да се открие, че днешните обитатели на страната са потомци на "великите арийци-украинци". От силата на тяхното княжество треперели и Римската, и Византийската империя. Изглежда с такава история по-уверено се крачи към Европа. Скоро и тя ще затрепери. Засега мълчи.
В Харков събарят паметник на Ленин - браво! Кадрите обикалят света. Струва си. Това е жест на раздяла с проклетия комунизъм! Че на оголения пиедестал веднага се изписват свастики и сакралният лозунг "Руснаците на нож", е излишна подробност. Че бръсноглавите гетмани мимоходом пребиват почти до смърт няколко десетки несъгласни, че са били въоръжени с боксове, железни прътове и за всеки случай с огнестрелно оръжие, също е дреболия. Защо да се обяснява, че на наци-укрите Ленин напомня не толкова за комунизма, колкото за общото минало с Русия? Нали много преди да падне Ленин, бе обезглавен и паметникът на Кутузов.
Няма смисъл да се обременява крехкото европейско съзнание и с информации за обстрела на училище в Донецк в първия учебен ден, да се разказва за гибелта на учители и родители при този артилерийски вопъл на "невръстната украинска демокрация". Да се напомня, че това са само още няколко "неизбежни съпътстващи жертви" на иначе славната битка, отнела вече над 3000 живота. Коя автентична европейска душа ще издържи при вида на кадри от масови гробове, открити на места, контролирани до вчера от нацгвардейците? Това дори не са гробове, а плитки ями, от които се показват тела със следи на зверски изтезания. Повечето са на жени, една от тях е била бременна... Общо в моргите на Донцек са прибрани около 400 тела, които чакат международно разследване. А живите чакат евроекспертите да се престрашат да кажат истината. Но нужна ли е тя на Европа, на България? Как ще се обяснява странната връзка между истината и т.нар. ценности?
Изход винаги има. Намери го Петро - президентът. На 29 септември взе, че отиде и сложи китка на паметника на Бабий Яр - злочестото място край Киев, където между 1941 и 1943 г. нацистите и бандеровците, които са вземали по-живо участие от германците, са разстреляли около 200 000 души - главно евреи. На мемориала, осквернен в навечерието от необандеровците, Петро отрони една сълза и се закле, че в Украйна вече никога няма да има фашизъм. Човек можеше и да не повярва на очите и ушите си. Броени дни преди това той декларира, че независимите евроукраинци вече имат нови герои и изброи серия от имена на заслужили пред Райха палачи.
Така "великите укри" дариха още ценности на Европа - към възродения фашизъм добавиха откровения цинизъм и непукизъм. Европа свенливо приема даровете. Още повече, че новият председател на Евросъвета, полякът Доналд Туск, е внук на есесовец - пак "подробност", която той крие и за която се мълчи. Фашизмът едва ли ще доведе разпадаща се Украйна до европейско бъдеще. По-вероятно е Европа да дочака украински бъднини. Логично следствие от маразма, който я гнети. Как обаче ще живеем в едно семейство с "бандерите", избивали своите евреи и горди днес с това, и ние, горди, че сме спасили нашите?