Европа да потърси себе си

Венцислав Иванов

Защо ли се сещам за един стар руски виц, който няма да цитирам, защото е циничен, а и в случая не е важен като цяло. Но краят му е показателен: "Пришел Билл и все опошлил!".
В нашия конкретен случай в САЩ "пришел Доналд". И играта веднага загрубя.
От първия ден започна да се проявява прекалено “нестандартно”. Да претендира за имена и територии, да заплашва и изнудва с мита и тарифи, да гони разни имигранти. Да отрича “стоте пола”, за утвърждаването на които някои толкова се бориха, и набързо да ги замени с декрет само с двата “класически” - мъж и жена. Да отнема  властовите лостове на влияние на покровителстваните досега от Байдъновата администрация организации, лица и ведомства, вътре в САЩ и навън, и да спре паричките на бенефициентите им по света.
И естествено всички те в един глас започнаха да вият като сирени на линейки. Използвайки всички възможни “подръчни средства”. Включително в Европа, даже и в бедна България. По “техните си” медии, по социални мрежи и къде ли още не. Че как да не реват, настъпват ги яко, и то не по мазола, а направо зад врата!
Дотогава въобще не рИваха, а “ядяха кротичко кИбапчетата” - получаваха си “грантовете”. Кой повече, кой по-малко, но достатъчно.
Ревяха едни други, тези, които нищо не получаваха, които се дразнеха, че едни така, а пък те не. Сега те са доволни, но не защото на Нане ще му стане по-добре, а защото на Вуте му става също зле.
С горното “въведение” искам да обърна внимание на нещо друго, нещо по-голямо и по-страшно.
На това, колко Европа е станала болезнено и почти тотално зависима от САЩ през годините на пълната американска хегемония. Даже от капризите на това или онова американско управление. И как като някакъв наркоман, който е спокоен, докато си получава “дозата”,  изведнъж изпада в криза, ако му я спрат.
И как тази Европа години наред буквално “копира”, ще не ще, “атлантическите ценности”, като за свое успокоение ги нарича “евроатлантически”, дори ако в тях няма нищо европейско.
Не казвам, че в съвременния “интернетен” свят, с всичките му научно-технически достижения, можем или трябва да се изолираме. Особено от държава като САЩ, то и не е възможно. Още повече, че по известни причини много от разните внесени след ВСВ в Европа “джаджи” бяха измислени първо в САЩ, оттам заляха и света. А и влиянието на американските капитали върху света и в частност върху Европа е огромно.
Проблемът е друг - докъде може да се простира влиянието на “донора” и “проникването” му в живота на “реципиентите” и от коя точка нататък то става опасно, а може дори и пагубно за тях.
Днес сме свидетели на тази опасност, на нейните последствия. Не че я нямаше вчера, но сега Тръмп, с неговия, меко казано, “невъздържан стил” накара и европейската “червена лампа” най-после да светне ярко. Досега Европа гледаше даже с известна незаинтересованост, когато някъде святкаха подобни “лампички”. Защото на нея те не й пречеха. Е, “поразтресе” я преди няколко години финансово пак същият този Тръмп, когато “нареди” през НАТО на европейците да увеличат разходите си за въоръжаване, защото САЩ не били длъжни да ги “пазят”! Сега тези разходи трябвало да се удвоят поне! Нищо че Европа е почти колабирала, ще изпълнява, къде ще ходи. Иначе от Изток идвал Путин! Плашилото!
Вместо днес да търси само “врага на Изток”, не е зле Европа да потърси за себе си някакво малко по-независимо местенце в бъдещия свят. Който (ако оцелее), явно ще е “триполюсен”… поне засега като такъв се очертава. А нашата Европа (пак засега) не се оформя като един от тези “полюси”. Дано поне не е в някой мухлясал ъгъл…

Фейсбук