Eвропа има нужда от своя катарзис

Европейските избори започнаха. До неделя включително в 28-те страни членки стари и нови партии ще тестват общественото доверие в битка за повече места и влияние в Европейския парламент. Някои ги определят като "ключови", "решаващи", "знакови" и "преломни". Дали ще са наистина такива, ще стане ясно на 26 май, а лакмусът за това няма да е евентуалната смяна на ЕНП с ПЕС в доминиращото присъствие, а ще е по-скоро един исторически пробив с увеличена тежест на крайно леви, крайно десни и други популистки партии, заредени с евроскептицизъм. Именно тази "неприятна изненада" за традиционалистите е сочена като най-голямата заплаха за ЕС, който се озова на неясен кръстопът, попадайки в собствения си капан.
Можем много да виним и предупреждаваме каква опасност представляват например Националният фронт на Марин льо Пен или гръцката СИРИЗА, да иронизираме Найджъл Фараж или Герт Вилдерс, но е факт, че причината за техния възход дойде заради огромното разочарование от политиката на самия Брюксел. Защото в годините на най-тежката финансова криза Европарламентът бе превърнат в придатък на Европейската комисия, която пък стриктно следваше предварително взети решения на евролидерите от Европейския съвет. Едно неадекватно поведение в една обърната наопаки политическа пирамида, спасяваща банки и корпорации за сметка на обикновения данъкоплатец. Няма как при подобно поведение да не сработи защитен рефлекс у избирателя, независимо в коя държава се намира.
Има от какво да се притесняват и официално регистрираните в ЕС 15 000 лобисти, заради които в Брюксел и Страсбург често вземаха и вземат какви ли не екстравагантни решения, понякога минаващи ръба на здравия разум. Ето как например Костас Крисогонос, кандидат за евродепутат от гръцката СИРИЗА, вижда своята бъдеща роля на законодател. Пред Ройтерс той заявява: "Моят приоритет не са парите и капиталите, а хората". В същото време Кристиан Фойстел от Business Europe, едно от лобитата в Брюксел, реагира: "Те не са отворени за никакви аргументи, тъй като следват идеологии. Нямаме намерение да тропаме на вратите им, тъй като те не разбират бизнеса и не се интересуват от него..." Моля?! За какви аргументи иде реч, при положение, че изпращаме своите избраници да защитават нашите интереси, а не да бъдат купувани, за да пишат закони в полза на една или друга икономическа или финансова групировка. Нима това не е истинското лице на задкулисието, което уж не съществувало в развита и демократична Европа?
Давам си сметка, че сигурно ще бъда упрекнат, че наливам "вода в мелницата" на евроскептиците. Само че точно евроентусиастите трябва най-сериозно да осмислят очевидното - че Европа се нуждае от своя катарзис и от радикална промяна! Че досегашният модел буксува и ако тенденцията се запази, след десетина години ЕС сам ще се взриви отвътре. Сигнал за това не са само центробежните процеси за отделяне, обхванали редица региони в Испания, Франция, Белгия, Великобритания, Италия. Нито пък откровените заплахи на евроскептиците да работят за унищожение на "брюкселското чудовище". Истината е, че хората отдавна не вярват на лозунги, празни обещания и подменени ценности. Затова, ако наистина иска да оцелее, ЕС трябва да се върне към своите корени - към идеята на Де Гол за Европа на нациите, където всеки уважава другия, а не му налага насила стандарти и правила.