Европейската дипломация забуксува

Засега се предвижда само двама от 115-те посланици на ЕС да бъдат от новите страни-членки
Въпреки че от разширяването на Европейския съюз с десет нови членки изминаха повече от шест години, страните от старата Европа все още почти изцяло контролират дипломатическия корпус на съюза. Това е основният извод от доклада на Полския институт по международни въпроси (ПИМВ), цитиран от в. "Жечпосполита".

Документът е изготвен в навечерието на старта на дейността на Европейската служба за външни действия (Европейската дипломатическа служба), тоест на новоформиращата се дипломация. Нейната шефка Катрин Аштън обяви, че около 30 нови посланици на съюза ще бъдат назначени през септември. От 115-те посланици, изброени в доклада на ПИМВ, само двама са от новите членки (от Литва и Унгария). Начело на дипломатическите представителства няма нито един поляк, а в цялата външна служба на ЕС понастоящем работят 36 наши сънародници от 1700 служители.
"Представителите на новите страни-членки трябва да имат повече постове", потвърждава министър Миколай Довгелевич, държавен секретар по европейската и икономическата политика в полското външно министерство. "Но става дума за делегациите на Европейската комисия, в които назначенията ставаха по предишните процедури, които бяха неизгодни за поляци", обяснява той.
"Стремим се към постове, интензивно работим и върху това да имаме съответните кандидати. Те трябва да бъдат намерени и подготвени, за да печелят конкурси", подчертава министърът.
Как да подсилим нашите позиции? "Трябва да имаме силни кандидати, най-вече с опит на правителствени постове", съветва съавторът на доклада Якуб Кумох. "Ако в стремежа си към престижна мисия предложим бивш премиер или бивш външен министър, то той ще има сериозни шансове за успех."
Както изтъква Довгелевич, Аштън понастоящем селектира кандидатите за над 30 посланически поста. Те не трябва да държат никакви изпити. "Г-жа Аштън сама прави избора въз основа на оценката на компетентността и след събеседване с кандидата", подчертава министърът.
Главната задача на съюзната дипломация е да представя ЕС, да подготвя стратегии в отговор на международни кризи и да извършва информационно-разузнавателни дейности. Брюксел ще харчи годишно за своята дипломация по 3 милиарда евро, тоест малко повече от 2 на сто от бюджета на целия ЕС.
По определение съюзната дипломация трябваше да бъде съвременна и компетентна, но повечето от досегашните номинации показват, че не става дума за професионализъм и познания, а за чиста политика. Източноевропейски представители трудно може да се срещнат сред кандидатите, затова пък белгийци - колкото щеш. Едва ли някой се е досещал, че Белгия е такава сила в дипломацията. А какво за чуждите езици? Нали има Google Translator.
И как посланикът на ЕС в Пекин, който не знае китайски език, ще се съревновава за влияние с представителя на САЩ Джон Хънтсман, който, някакси, ползва добре не само мандарински, но и тайванския диалект хокиен. Подобно е положението в Анкара, където пратеникът не знае турски, а новоназначеният посланик на САЩ Франк Ричардоне говори прекрасно турски, арабски, френски и италиански.
Докладът на Полския институт по международни въпроси е тъжен документ, защото за хиляден път показва черно на бяло какво е отношението между съюзните лозунги за мащабни проекти и дългосрочни цели и действителността.
По-лошото обаче е, че мнозинството от европейците за хиляден път се оставят да бъдат убедени в това.