Европейската зелена сделка ще глътне поне 1 трилион евро

С 482 гласа "за", 136 "против" и 95 въздържали се евродепутатите приеха предложената от Европейската комисия "зелена сделка". Един трилион евро ще бъдат инвестирани в европейската "зелена сделка" до 2030 година, обяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в Страсбург. По време на първото заседание на Европарламента за годината ЕК представи официално плана за устойчиво инвестиране в "зелената сделка". Целта на Брюксел е до 2050 г. Евросъюзът да бъде първото обединение на държави, което има неутрален ефект върху промените в климата.

Въпреки че всички евродепутати бяха категорични, че трябва да се инвестира в борбата с климатичните промени, голяма част от тях разкритикуваха ЕК, че ще отнеме ключови за определени държави индустрии. Всъщност за "компенсация" през кохезионната политика, чрез така наречения Преходен фонд, засега са предвидени 7,5 млрд. евро, които се струват недостатъчни за мнозина. В отговор на критиките Урсула фон дер Лайен каза: "Европейската зелена сделка е за климата, но тя също е и за хората. Предстои ни огромен преход и ние трябва да сме сигурни, че никой няма да изостане".

Чуха се и критики, че предложеният план не е достатъчен, а действията на Европа в борбата с климатичните промени също са недостатъчни.

Инвестиционният план е за 10 години напред. За да се изпълнят заложените в него мерки и да се осигури необходимият за тях ресурс, са необходими редица законодателни промени.

Законодателни промени със сигурност ще са необходими и за друго предложение на Брюксел. Европейската комисия ще се опита да убеди скептично настроените северни страни в Съюза да подкрепят инициативата за въвеждане на обща европейска минимална работна заплата. Това обяви Николас Шмит, еврокомисарят, отговарящ за работните места и социалните права.

Той каза, че са започнали консултации относно плана на Комисията за борба с експлоатацията на евтина работна ръка в ЕС и факта, че в много страни в съюза работниците получават значително по-ниски заплати за определени професии, отколкото в други страни. Ако достатъчно държави от ЕС подкрепят инициативата, това може да доведе до въвеждане на нов закон. Шмит обаче заяви, че Брюксел е чул критики от северните страни, опасяващи се, че подобна инициатива може да подкопае техните системи за колективно договаряне, чрез които работниците и работодателите в тези страни определят заплатите. Дания, Швеция и Финландия нямат минимална заплата. Вместо това заплатите се договарят директно между синдикатите и работодателите - така наречената система за колективно договаряне - и обикновено са по-високи, отколкото в повечето други страни от ЕС. Датският министър по заетостта Петер Хумелгаард Томсен, заяви в социалната мрежа туитър по-рано, че има "огромна нужда" от социално обединение в Европа, но "това трябва да бъде направено, без да подкопава системата за колективно договаряне".

Шмит твърди, че неговата инициатива не е насочена срещу скандинавските страни, а към други държави от ЕС, където има минимална заплата, но тя е твърде ниска. Той не уточни за кои държави става дума, но подчерта, че "в някои държави минималните заплати не гарантират достоен стандарт на живот".