Европейските министри отново не постигнаха съгласие за преговори с Албания и Северна Македония

За трети път в рамките на 16 месеца европейските министри не постигнаха съгласие дали да се започнат преговори за присъединяване на Албания и Северна Македония. Главно заради отпора на Франция, пише Politico, цитиран от Фокус.
„За съжаление днес Съветът не взе единодушно решение. Съжалявам за това“, каза в края на министерска среща в Люксембург Тити Туппурайнен, финландският министър по въпросите на ЕС, добавяйки, че въпросът сега ще бъде обсъден на среща на лидерите на ЕС тази седмица.
Огромното мнозинство от държавите-членки подкрепиха„ откриването на преговори за достъп и за двете страни, уточни Тупурайнен и добави, че е уверена, че лидерите на ЕС ще вземат положително решение.
Комисарят по разширяването на ЕС Йоханес Хан заяви, че не иска да обвинява никого за провала, но няколко пъти подчерта, че „това не е момент на слава за Европа“. И добави, че всяко по-нататъшно отлагане може да навреди на доверието към Съюза на Балканите. Хан отбеляза също, че положителното решение на срещата на върха на лидерите на ЕС просто ще означава зелена светлина за започване на преговори за присъединяване, които отнемат години.
Комисията два пъти препоръчва започване на разговори с двете балкански страни. За привържениците на разширяването това е процес, който може да осигури стабилност в региона, като същевременно сдържа разпространяването на влиянието на Русия, Китай и Турция.
Въпреки че по-голямата част от страните от ЕС - включително Германия и Италия - са за разширяването, съществуват дълбоки различия. Франция се противопоставя на започването на преговори с двете страни, докато целият процес на присъединяване не бъде реформиран. А група държави, ръководени от Холандия, са само за преговори със Северна Македония.
„Франция беше единствената страна, която се противопоставя за Северна Македония“, заяви дипломат. Друг обвини Париж, че „се държи вече така, сякаш сме в света след Брекзит, където смятат, че могат да взимат всички решения“.
След като се опита да постигне споразумение, финландското председателство на Съвета на ЕС представи документ от срещата, видян от Politico, в който се казва, че министрите ще се „върнат към въпроса след Европейския съвет“.
Въпреки това според двама дипломати Париж е отхвърлил текста, който сега ще бъде изпратен на председателя на Съвета Доналд Туск. Според някои дипломати Франция ще отстъпи, когато стане ясно какво може да получи в замяна по други досиета.
„Много сме разочаровани, че очевидно няма да успеем да изпълним това, което сме обещали вече няколко пъти, което е началото на преговорите за присъединяване със Северна Македония и Албания“, каза германският министър за ЕС Майкъл Рот пред репортерите на път към срещата.
Един опит за компромис, с посредничеството на Хелзинки, предложение за „разделяне“ на двете балкански държави в процеса, се е провалил, съобщават още дипломатите.
Напрежението нараства след петък, когато на среща на посланиците на ЕС Франция направи ясни своите намерения.
Служител в Елисейския дворец заяви, че те не искат да изпращат „лош сигнал към региона“, но „ние трябва да имаме повече реформи в тези две страни“.
Това, което Париж иска, е да преразгледа „самия процес на разширяване преди да го отвори, тъй като процесът на преговори е много легален и бюрократичен, ние отваряме и затваряме глави една по една, без реална видимост“, добави официалният представител.
Други възприемат различно мнение. Северна Македония и Албания „представиха доказателства по време на миграционната криза и други въпроси, че те са част от това семейство и отново са изпълнили всички условия. Ето защо днес трябва да дадем зелена светлина, заяви австрийският министър за ЕС Александър Шаленберг пред репортери.
Шаленберг каза на своите колеги министри, че ЕС не трябва да използва „счетоводен” подход към разширяването, тъй като в противен случай много държави от ЕС никога не биха успели да се присъединят към блока. От другата страна на аргумента холандският външен министър Стеф Блок заяви, че борбата срещу корупцията в Албания трябва да се засили, разкриха двама дипломати.
Мнозина в ЕС са ядосани, че балканските страни не получават възнаграждение за упорития си труд. Северна Македония например изигра важна роля за спиране на потока от търсещи убежище, пресичащи Балканите по време на миграционната криза през 2015 г. и успя да постигне споразумение с Гърция за промяна на името.