Европейското бабуване на Сърбия и Косово

Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент


Подписването на споразумението между Сърбия и Косово беше трудно и за двете страни. Но необходимо, защото политиците в Белград и в Прищина най-после разбраха, че движението напред зависи от намирането на приемлив модел на взаимоотношенията.
След политиката на национализъм и войните, след убийствата и етническото прочистване и от двете страни, не можем да очакваме, че ще се възцари дух на добросъседство и взаимно доверие. Факт е, че Сърбия изгуби Косово още преди то да обяви независимост. Днес никой в Белград не си прави илюзиите, че може да си възвърне контрола върху люлката на сръбската държава и православие. Заради войните и етническата нетърпимост.
 В същото време в Прищина гордостта от обявената независимост бавно се дави в икономическите трудности, в зле функциониращите институции и в липсата на административен и политически капацитет. Взаимното блокиране обаче също не беше вариант. То пречи на всички, а и е обречено на неуспех. Затова трябва да поздравим Катрин Аштън и ЕС, че "бабуваха" успешно на това споразумение.
 В него страните постигнаха възможното - Сърбия издейства максимална автономия на сръбските общини в Северно Косово, а Косово - международна легитимност. Това е минимална, но важна първа стъпка. Всъщност първият и единствен документ преди тазседмичното подписване на споразумението, на който седят подписите на двете страни, е Декларацията от Поморие за преструктуриране на регионалното сътрудничество, приета по време на българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югизточна Европа. Това беше значим успех на българската дипломация. Сега се прави следващата стъпка.
Постигнатото в петък споразумение оставя много въпроси открити - търговията и граничния контрол, членуването в международни организации и т.н. Но въпреки това е важно, защото дава възможност на двете страни най-после да се фокусират върху процеса за присъединяване към ЕС. Балканите само ще спечелят от това.