Евростат: през 2025 г. България не е отговаряла на критериите за приемане на еврото. И е много демоде с държавните си разходи

Вчера Евростат публикува окончателните данни (до този момент те бяха предварителни) за държавният дефицит на еврозоната и на ЕС за миналата 2025 г. Общите изводи са че в еврозоната (EA20) съотношението на държавния дефицит към БВП остана непроменено на 3,0% през 2024 г. и 2025 г. В ЕС то също остава непроменено на 3,1%, на същото ниво като през 2024 г. В еврозоната съотношението на държавния дълг към БВП се увеличи от 86,6% в края на 2024 г. на 87,7% в края на 2025 г., а в ЕС - от 80,3% на 81,5%.С други думи, икономиката на ЕС не е в блестяща кондиция и е далече от онези 60% допустим държавен дълг спрямо БВП.
През 2025 г. всички държави членки, с изключение на Кипър (+3,6%), Дания (+2,9%), Гърция (+2,0%), Ирландия (+1,8%) и Португалия (+0,7%), отчитат дефицит. Най-високите дефицити са регистрирани в Румъния (-7,8%), Полша (-7,2%), Белгия (-5,2%) и Франция (-5,1%). Единадесет държави членки са имали дефицити, равни или по-високи от 3% от БВП, сред които попада и България.

В края на 2025 г. най-ниските съотношения на държавен дълг към БВП са регистрирани в Естония (24,0%), Люксембург (26,0%), Дания (27,2%), България (29,9%), Ирландия (34,8%), Швеция (35,1%) и Литва (39,3%). Дванадесет държави членки са имали съотношения на държавен дълг по-високи от 60% от БВП, като най-високите са регистрирани в Гърция (145,4%), Италия (136,7%), Франция (115,7%), Белгия (108,1%) и Испания (100,5%).
През 2025 г. съотношението на общите държавни разходи към БВП в еврозоната е било 49,8% от БВП, а съотношението на общите държавни приходи към БВП е било 46,8%. Данните за ЕС са съответно 49,4% и 46,3%. Съотношенията на държавните приходи и разходи са се увеличили както в еврозоната , така и в ЕС в сравнение с 2024 г.

Евростат изразява резерва относно качеството на данните, докладвани от България за 2025 г. Евростат обсъжда с българските статистически органи подходящото отчитане в националните сметки на някои операции на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Това ще изисква допълнителни данни от националните органи. България понастоящем отчита тези суми като влияещи върху дефицита за 2025 г. с 0,6% от БВП.


Ето данните на Евростат за България за периода 2022-2025 г.

Няма как да не е тревожна тенденцията за ежегодно нарастване на държавния дефицит от -2,0% през 2023 г. на -3,0% през 2024 г., и на -4,0% през 2025 г. По тази логика през 2025 г. България не е била готова за членство в еврозоната. Тази тенденция със сигурност ще се влошава и през 2026 г.
Неблагоприятна е и тенденцията на системно нарастване на държавния дълг от 22,4% спрямо БВП през 2022 г. на 29,9% през 2025 г. Държавният дълг на България все още е под маастрихтския праг от 60% от БВП. Но ако темпът на нарастване от периода 2022-2025 г. се запази, тази граница би била достигната около 2037 г. Това означава, че днешните бюджетни решения вече очертават финансовия хоризонт на следващото десетилетие.
Още един особен извод - за правителствените разходи като дял от БВП. В България действа закон, според който те не бива да надвишават 40% от БВП. През 2025 г. те са били 42,1%, т.е. законът не е спазен. България не е сред държавите с големи публични разходи. Напротив, държавните разходи като дял от БВП са сред най-ниските в ЕС - около 7 процентни пункта под средното за Съюза.

През 2025 г. средните разходи на сектор „Държавно управление“ в Европейския съюз достигат 49.4% от БВП, а в еврозоната 49.8% от БВП. Най-висок относителен размер на публичните разходи се наблюдава във Финландия (57.5%), Франция (57.3%), Австрия (54.6%) и Белгия (54.4%). В противоположния край на класацията се намират Ирландия (22.3%), Малта (37.1%) и Кипър (37.9%). България отчита публични разходи в размер на 42.1% от БВП, което я поставя на 23-то място в ЕС и значително под средното равнище за Съюза. Данните показват съществуването на устойчиви различия в мащаба на публичния сектор между отделните европейски икономики, като по-високите нива на държавни разходи се наблюдават предимно в развитите социални държави на Северна и Западна Европа. 6 от първите 7 държави по БВП на човек в ЕС са също сред страните с най-високи публични разходи като дял от БВП, което е силен емпиричен аргумент срещу популярния мит, че високото развитие задължително изисква „малка държава“. Обратно казано, законът за допустимост до 40% на държавните разходи спрямо БВП в България е демоде и зловреден.

Summa summarum:

Икономиката на Европейския съюз (и на еврозоната) е в кризисно състояние, което се илюстрира от състоянието на бюджетните дефицити и държавните дългове.
През 2025 г. България не е отговаряла на един от важните критерии за членство в еврозоната - размера на бюджетния дефицит под 3%. Въпросът е защо националната статистика и Евростат не са осигурили точни данни.
България остава скована и демодирана с ниските си държавни разходи като дял от БВП. Едни по-високи стойности - до към 50%, биха дали тласък на икономиката, включително и на държавния сектор.

От блога на автора