Еврото може да се отложи и след 2025 г.

В следващите две години инфлацията в България постепенно ще се забавя, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие заради неблагоприятни външни фактори, но и вследствие на провежданата политика по доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности. В такива условия членството в еврозоната би се отложило и след 2025 г. Това се посочва в редовния Годишен доклад: „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките. Докладът разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2023 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2026 г.
Учените от БАН очакват реалният растеж на БВП да остане под потенциалния, като през 2024 г. се очаква той да бъде малко над 2%. До 2026 г. растежът плавно ще се възстанови до средните нива преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж. В средносрочен план икономическият растеж в България се очаква да бъде в рамките на 3,0-3,5% годишно, пише в доклада. Очакванията за 2024 г. са за охлаждане на кредитирането както на фирмите, така и на домакинствата на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите, посочва се в доклада.
Според него България регистрира едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, но изостава при въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства и не предприема необходимите действия за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област.
Обосновано е и въвеждането на механизъм за социална поносимост на цените на електроенергията в условията на либерализиран пазар, който да е съчетан с ясно разписани мерки и с ясна скала на диференциране на подкрепата по доходен критерий. Прави се предложение енергийната бедност да се оценява не на човек, а на ниво домакинство, според броя хората  в него, като се определя жилищната площ за всеки тип домакинство, предлагат още икономистите на БАН.