Финансист: Трупането на нов дълг е неизбежно
България няма стратегически план за възстановяване на икономиката
/ брой: 148
До нов дълг ще се стигне при всички положения, най-малкото, защото всички мерки, които бяха договорени по европейската програма, са дългови. Освен това при въвеждането на тези мерки, които са с дълъг хоризонт напред и е възможно някои от тях да бъдат удължени, трудно е в кризата да дадеш заден ход и да отмениш мярка, която работи. Това коментира пред БНТ финансистът Емил Хърсев. Според него България засега остава в периферията на рецесията в европейската и световната икономика. Няма гаранция, икономиката е свързана и никой не може да остане изолиран, но по-бавно идват при нас нещата, но тези 7% спад, с които ни плашеха, няма да се случат в България, смята Хърсев.
"Добрата новина за България е, че ние все още нямаме потвърдено тримесечие със спад. Вероятно второто ще е със спад, но не в рамките на този, който се предричаше от ЕК. В момента спиране на работа няма в нито един сектор, а ако има отрасли, които не могат да работят нормално, както е в туризма, причината е потреблението", обясни Хърсев. "Туризмът има малък дял в БВП, под 8%, но това е отрасъл с много заети, абсорбира работна ръка и е по-важен за безработицата. Вероятно в туризма ще имаме отново освобождаване на работниците, но с мерките, които се прилагат, според синдикатите са запазени 150 хиляди работни места", допълни той. Според Хърсев е възможно наесен да има по-голям брой безработни, защото България абсорбира безработни от цяла Европа. Тези, които са умни и хубави, както сами се представят, работещи в чужбина, при първия полъх на вятъра се връщат у нас и се регистрират тук като безработни, за да получават помощи, защото там не могат, коментира икономистът.
"Кризата в момента е безпрецедентна, защото е комбинация от здравна криза и натрупали се икономически проблеми. Затова подходът не трябва да е само в една посока, трябва да действаме комплексно", коментира пред БНР икономистът Румен Гълъбинов. Според него, ако има добро планиране на бюджетните приходи и разходи, не би имало излишък. "Всичко трябва да се балансира добре. Добро би било намерението за диференциране на ДДС за храни и лекарства. Да се помисли за подоходния данък и за въвеждане на необлагаем минимум", допълни Гълъбинов. Икономистът е категоричен, че трябва стратегически план за преодоляване на последиците от кризата и за възстановяване на икономиката.