Финансовият свят вече не е същият

Почти всеки е запознат с основния принцип в корпоративните финанси - така известната стойност на парите във времето. За жалост днес световната икономика е в състояние, което сякаш обръща това понятие с краката нагоре, пише за CNBC професор Мурад Чудри, ръководител Корпоративно банкиране в Royal Bank of Scotland и цитиран от сайта Investor.bg.
Парите имат стойност във времето, защото представляват запас от богатство, което трябва да бъде компенсирано по някакъв начин. Всеки може да похарчи дадена сума сега или по-късно. Ако изберете „по-късно“, то тогава се излагате на алтернативни разходи, или така наречените пропуснати възможности, за които трябва да бъдете компенсирани. За тази цел служи лихвеният процент. Например, ако искате някой да се въздържи от оползотворяването на парите си сега, трябва да му платите, за да го направи.
Това понятие е толкова старо, колкото са и самите пари – дайте пари на някого и той ще ви плаща лихва върху тях, докато не ви ги върне.
Какво можем да кажем днес за текущата крива на доходността по немските и швейцарските ДЦК, която показва отрицателни лихви до 2-годишните книжа в Германия и до 5-годишните в Швейцария?
Това означава, че ако дадете 100 евро, ще ви върнат 95 евро. С други думи, плащате на някого, за да ви отърве от собствените ви пари. В такъв случай най-добре е буквално да скриете парите си под дюшека. Това обаче не може да се случи, когато става въпрос за трилиони евро, държани из целия континент.
Отговорът на въпроса как и защо се е случило това, се крие в продължителната рецесия. Тя се комбинира с европейската дългова криза и принуди всички да търсят сигурно убежище за парите си. Както днес швейцарските ДЦК се считат за добро убежище за паричните средства, така през 2009 г. инвеститорите залагаха на американските краткосрочни облигации, които се търгуваха с негативна доходност.
В момента в еврозоната има значителни парични потоци, вливащи се в германските ДЦК. Основната причина за това са допълнителните усложнения, а именно - притесненията покрай евентуалното разпадане на еврото и риска от реденоминация.
Отрицателният лихвен процент напомня на дефлацията, която е изключително вредна за икономиката. Обръщането на основните принципи на корпоративните финанси не компенсира за нужната благоприятна бизнес среда. Инвестиционните решения и планирането на капиталови проекти имат най-голяма необходимост от добри условия.
Ако съществува даден индикатор, който да напомни на европейските правителства, че е настъпило времето за единодушно решение, то това е той. Отрицателната стойност на парите във времето вече преобладава на повечето сигурни европейски пазари.
Стагфлацията, покачващата се безработица и 7-процентната доходност по някои ДЦК са малкото зло. По-голяма заплаха за държавите от ЕС е фактът, че вече не съществува стойност на еврото във времето. Рано или късно „мъките“ на еврозоната ще засегнат всички, заключава професор Чудри.