Финландци и французи с интерес към "Белене"

Интерес към участие в проекта за втора атомна централа в България "Белене" са заявили от финландската държавна енергийна компания "Фортум" и френското инженерингово дружество "Алтран технолоджис". Това съобщи вчера министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков на международен енергиен форум в София. За инвеститорски интерес от трети страни съобщи по-рано и говорител на руския партньор в проекта  "Росатом", а преди това и Сърбия беше заявила желание да участва с дял.
"С "Росатом" сме си дали срок от три месеца, за да съгласуваме исканията си, сега не е реалистично да се говори, че ще уточним окончателната цена на проекта, както и дела на руската компания", посочи Трайков. Той уточни, че най-вероятният вариант да се реализира проектът е НЕК да запази мажоритарен дял, а "Росатом" да извърши строителството. Докато допълнителните преговори продължават, "Атомстройекспорт", която изработва оборудването на бъдещата централа, ще трябва да получи лиценза на техническия си проект от Агенцията за ядрено регулиране.
Шефът на "Росатом" Сергей Кириенко, който участва в енергийна конференция за Югоизточна Европа в столичния хотел "Кемпински", не изключи възможността "Белене" да бъде отложен, но предупреди, че подобен вариант не е изгоден за никого. Истинската цена на проекта за АЕЦ "Белене" може да се даде от инвеститорите, готови да рискуват парите си в проекта, коментира Кириенко. По думите му в момента инвеститорите с готовност по проекта са четирима - "Росатом", Сърбия и двама европейски инвеститори. Знаем, че интерес имат още от три до пет европейски компании, на които им трябва повече време да направят проучванията си, добави той.
По-късно след среща с премиера Бойко Борисов Кириенко съобщи, че ще бъде подписан меморандум между България и Русия за създаването на проектна компания за АЕЦ "Белене". Кириенко пое ангажимент, когато се определи окончателната цена на проекта, тя да не бъде променяна. Шефът на "Росатом" обаче отказа да посочи конкретна цифра.
По-рано Кириенко заяви, че като инвеститор "Росатом" е готова да рискува парите си и напълно да финансира проекта, защото той ще се изплати. По думите му "Росатом" е готов за своя сметка да поеме началното финансиране и още днес да даде пари, като същевременно правителството запази своите 51 на сто.
Разбираме позицията на България, че няма да отдели бюджетни средства за проекта, посочи Кириенко. По думите му, когато е правен търгът и е подписан договорът за "Белене" през 2006 г., на всички е било ясно, че до 2015 г. цената ще се промени. Кой от вас би се съгласил през 2016 г. да работи със заплатата от 2006 г., такива няма да се намерят нито сред българските подизпълнители, нито сред френските и германските участници, коментира той.
По думите му това е била и причината да бъде подписано допълнително споразумение и да се работи с инфлационен индекс. Според него тогава е допусната грешка, че е отложено окончателното уреждане на въпроса с колко ще се измени цената до 2016 г., което е дало възможност всеки да представи различни сметки.
Директорът на "Росатом" очерта два основни варианта за развитие на проекта. Първият вариант е да го спрем, това е лошо, но възможно решение, посочи той. По думите му това би означавало за руската страна загуба на средства и време. От наша страна по този проект работят 350 човека на пълно работно време от 2006 г., вложили сме определени средства, не искам да мисля за подобно решение, но то е възможно, заяви той. Според Кириенко за България подобно решение би означавало да загуби всички вложени пари и да изплати компенсации.
Ако се стигне до тази ситуация, "разводът" ще протече прилично, без чупене на посуда, но се губи възможността България да има централа през 2016 г., посочи Кириенко. Че евентуален развод ще протече цивилизовано, обеща и Трайчо Трайков. Искаме това, за което похабихме толкова време, пари и усилия, да видим, че дава резултат, добави той. Ако България реши да обяви нов търг, той ще се състои през 2012 г., а централата ще бъде готова не по-рано от 2020 г. и ще бъде по-скъпа, каза Кириенко.
По неговите думи вторият вариант е да намерим решение за изход от ситуацията. Ако правителството не иска да влага бюджетни средства, трябва да се създаде проектна компания и да се обяви търг за инвеститор, като България си отчете направените разходи, посочи Кириенко.